ИЗРАЕЛ ЗАВИНАГИ - ISRAEL FOREVER

Yedida Freilich - Only Israel. (Само Израел)

2010-08-18T14:40:00.000-07:00

Осем хиляди ракети не са извинение. Бомбени самоубийци, всичко това е само уловка. Освен, ако не си Израелтянин, самоотбраната е право, Отговор на еврейската армия е несъразмерно право. Активистите плаваха, за да доставят тяхната помощ, С пари от Джихад им е било платено. Турците се наслаждават във фалшивия блясък на медиите. Безпощадните ножове не изглеждат справедливи. Дарфур е пренебрегнат. Руски войски в Чечня. Само Израел няма право да се защитава. Защото за еврейската кръв светът не го е грижа. В целия Близък Изток само една ивица земя. Откакто им дадохме Катиф, никой съвсем не се интересува. Обградени от братовчеди, при които се лее петрол, Те изискват от нас да предадем нашата земя. Има войник държан в Хамастан Газа, Гладуващ и измъчван в "Juden" free plaza. Хуманистичният конвой можеше да произнесе дума. Червеният Кръст на тишината беше предпочетен. Иран става ядрен. Турция завзема Северен Кипър. Само Израел няма право да се защитава. Защото за еврейската кръв светът не го е грижа. Влива се поток от въоръжени сили в Ливан на север. Влива се поток от въоръжени сили в Газа на юг. Само Израел няма право да се защитава. Защото за еврейската кръв светът не го е грижа. Само Израел няма право да се защитава. Защото за еврейската кръв светът не го е грижа. Yedida Freilich - Only Israel.

Пурим

2009-10-14T04:16:00.000-07:00

Пурим

И ето как изглежда: http://www.youtube.com/watch?v=ixhRE0AnxP0

Празнува се:
на 14 ден от месец Адар в градовете, които нямат крепостна стена (като Тел-Авив, Ашдод и.т.н)
на 15 ден от месец Адар в тези които имат (като Йерусалим, Ако, Цфат и.т.н)

Причина: Спасяването на еврейте от плана на Аман по времето на Ахашверош в Персия.

Какво се прави на Пурим ???
Чете се приказката за Естер(Мегилат Естер):
На кратко легендата разказва, че в Персия един царски съветник на име Аман искал да избие всички евреи. Той бил гневен, защото евреин, който се казвал Мордехай, не желаел да му се поклони. Мордехай казвал, че се кланя само на Бог. Така евреинът си спечелил омразата на царския съветник. Аман замислил коварен план - да избие всички евреи, защото не почитат владетеля си.

По това време царят на Персия си търсел съпруга. Сред много хубавици той избрал - Естер. Царят не знаел, че тя е еврейка зашото Мордехай (чичо й) и бил забранил да му каже. Когато тя разбрала, че всички евреи ще бъдат избити, спряла да яде и да пие. След три дни отищла при царя и го поканила на пир. На пиршеството разкрила плана на Аман да избие всички евреи. Царят се ядосал на своя съветник и заповядал да убият него вместо евреите.

Прави се тържество на което се

Правят се подаръци на приятели и на бедните хора.

Обичай е на Пурим да се правят специални сладки - т.нар. уши на Аман. От тесто се разточват триъгълници, в тях се слага сладко, завиват се във форма, наподобяваща ухо, и се пекат. Не е доказано, но може би типичният български подигравателен израз "Да ми ядеш ушите" има еврейски произход.

На този празник всичко се прави на обратно - и за това вдички се маскират. Даже в синагогата, където се чете историята Мегилат Естер, хората са с карнавално облекло. И когато се спомене името на Аман, всички въртят кречетала и вдигат шум - да не се чува то, да отиде в забрава.

използвана статия от www.gradski.bg

Интервю с Даниел Розен, месиански пастор от Ерусалим

2009-10-12T02:16:00.000-07:00

За благословението и прошката от МЕСИЯТА ХРИСТОС

Представяме ви пастор Даниел Розен, месиански пастор от Ерусалим

Той неотдавна гостува в София и остави отпечатъка на Божията любов – докато се молеше за хората, докато проповядваше и хвалеше Господ на еврейския рог шофар. Много пъти по време на молитвата болни се изцеляваха, а други приемаха пророческо слово и насърчение. П-р Даниел е от онези “посланици на помирението”, както ги нарича Божието Слово, които Бог използва по целия свят. Със събеседника ни станахме добри приятели и започнахме да се молим всеки ден за него, семейството му и служението му в нашата международна молитвена верига “Приятели от битката”. Понякога получавам съобщения от него на мобилния телефон – просто насърчение със стихове от Библията за мен и други вярващи, или нужди за молитва. Например през лятото на тази година п-р Даниел пътува в различни азиатски страни - съобщенията му бяха от Китай или Филипините /където на 27 юли трябваше да гостува в авторитетната телевизия CBN Asia/. Преди това пътува за Европа – отново България, Германия и Италия, с една дума – там, където Бог го води...

Уважаеми читатели, с това интервю искаме да ви окуражим да не преставате да се молите за мира на Ерусалим и Божия народ Израел, както ни казва Библията. Нека да благославяме пастор Даниел и много други месиански евреи по света – според някои статистики, броят им по света е вече около 100 хиляди... Нека все повече евреи познаят в Господ Исус Христос Месията на Израел! Наша сестра ходатайка в Святата земя е получила откровение в молитва – една от причините защо Господ все още не се връща на земята. Исус е казал: “Доведете ми Вениамин.” В Стария Завет преобразът на Христос е Йосиф, а неговият роден брат бе Вениамин. Когато Йосиф спаси братята си в Египет, а те все още не го бяха разпознали, той им каза : “Пратете един от вас да доведе брат ви...” /Битие 42:16/ - става дума за Вениамин, най-малкия брат.

Апостол Павел пише за избрания остатък от Израел в знаменитата 11 глава на посланието към римляните: “... Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе. Не е отхвърлил Бог народа Си, който е предузнал.” /Римляни 11:1, 2 а/. На визитната картичка на п-р Даниел Розен е споменат стихът от Исая 28:16: “Затова така казва Господ Еова: “ Ето, полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен, за твърда основа, който вярва в него, няма да се посрами.”

- Какво е посланието, което носите в страните, които посещавате?

- Моето послание е до всички, които жадуват по-дълбоко откровение за любовта на Елохим (Бог Създател). Той има силата да променя сърцата на хората, да донася успокоение там, където има болка и да освобождава там, където има окови. Това е свидетелството на моя живот, което ми е дадено от Бог: „...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).

- Разкажете повече за Вас и Вашето детство.

- Корените на моето семейство са от Галиция – малко селце, разположено на границата между Полша и Украйна. Тъй като родителите ми са оцелели по време на холокоста, от ранна възраст бях запознат с тези ужасни събития от историята на моя народ – еврейския. Спомените ми бяха изпълнени със страх, срам и смърт. Родителите ми разказваха всичко отново и отново, изреждайки членовете на семейството ни, които бяха предадени на смърт от руското правителство на германската нацистка армия. Семействата на моите родители бяха напълно избити. Моят дядо, който е бил равин, (аз никога не съм го виждал) е арестуван от нацистите и никога повече не се е завърнал в къщи. Дълбоко в сърцето си мразех еднакво руснаците и германците, заради всичко, което бяха причинили на моя народ.

- Как се справихте с това силно чувство на омраза?

- За мен беше изключително трудно да работя с хора от тези нации. Дори само слушайки езика им, отрицателни чувства завладяваха душата ми. Бях млад, когато отидох да живея в Ерусалим и една от първите ми професии беше психотерапевт в болница. Там срещах много хора от различни части на света, които бяха дошли в Израел като доброволци, за да помогнат за развитието на страната. Веднъж един мъж ме заговори. Той ми каза, че е от Холандия и работи на доброволни начала тук. Покани ме на събрание на вярващи в Ерусалим. Неговото добро отношение и поканата, която отправи към мен, разпалиха любопитството ми. Това, което дълбоко докосна сърцето ми, не бяха проповедта на пастора и химните, които се изпяха на събранието, а любовта и добротата показани към мен от тези хора. Точно от това имах нужда. Хората ме накараха да се почувствам значим и приет между тях. Въпреки че редовно посещавах службите, все още не разбирах или може би не вярвах в това, за което говореха – този Исус е Месията на еврейския народ и на целия свят. Това беше изключително трудно за възприемане, особено като знаех за ужасните страдания на народа през Втората световна война. Сърцето ми беше твърдо като камък. Като ревностен евреин, аз бях особено горд, защото като цяло народът ми знае много за Бог и за пророците, но да възприема мисията на Исус и Неговото идване на земята... беше непосилна задача за мен.

“Ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите – съблазън, и за езичниците глупост, но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост” (І Коринтяни 1:23-24).

- Как се променихте след това?

- Времето летеше... Година по-късно осъзнах, че не мога повече да водя този хладен начин на живот, живот без истината, която беше само в Елохим (Бог Създател). Решението, което трябваше да взема, беше само мое. И така аз реших да следвам Господ Исус Христос. Каква огромна привилегия имам!

Ние трябва да осъзнаем, че Бог не ни насилва да Му се покорим. Той чака нашето лично решение да Го приемем като Бог и Спасител, за да промени живота ни. “Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога” (І Йоан 4:7).
Веднъж имахме богослужение в църквата. Тогава един човек – австриец, се приближи към мен и падна в краката ми, като плачеше и ме молеше за прошка – за него и народа му, за това, което бяха причинили на еврейския народ по време на холокоста. Не мога да опиша с думи това, което почувствах в този момент. Точно тогава Исус започна процеса на изцеление в мен, освобождаването ми от омразата, която толкова дълго таях. Ледът, който сковаваше сърцето ми се разтопи и ние се прегърнахме. В чистата любов на Бог винаги има единство.

Служил съм както в Украйна, така и в Германия. Мъже и жени плачеха и ме молеха за прошка за това, което се беше случило в миналото.

- За първи път ли сте в България, какви са вашите впечатления от страната ни?

- За първи път съм в България и съм много радостен, че имах възможността да дойда. Започнах да обичам вашата страна и ще се моля за нея. Виждам, че имате специфична нужда в това време – ще се моля за правилни решения за бъдещето ви като нация. Толкова съм трогнат от любовта на хората към Израел. Не съм виждал друга страна, която повече да обича моята нация. Вярвам, че има специална връзка между нашите две страни. Вие също можете да ни подкрепите в молитва за хората в Израел. Всички ние вече сме уморени от тези конфликти с Палестина.

- Вашето семейство е международно – съпругата ви е от Филипините, с цялото си семейство служите на хора от различни нации.

- Съпругата ми Веред Шен е удивителна. Тя много ми помага. По професия е медицинска сестра и дълги години работи в болница в Ерусалим. Тя се моли и пости за мен когато пътувам, заедно с църквата, така че Бог да ме използва където и да ида. Има силно единство между мен и нея.

Пътувал съм в много страни – Хонконг, Шанхай, Перу, Кипър, Холандия, Германия, Франция, Украйна, Русия, САЩ (в щатите хората стават все по-отворени за Израел). Бях благословен да бъда и в България.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Нека България да бъде благословена. Читателите ви също да бъдат благословени. Нека християните да се молят за Израел. Нека църквите да растат, да има радост. Пожелавам на водачите на църкви да имат любов и единство, да се подкрепят и молят един за друг.

Разговора води: Лъчезара Йосифова

БИБЛИЯТА – ЕРУСАЛИМ

2009-10-10T05:09:00.000-07:00

„Ерусалим ще бъде тъпкан от народи докато се Изпълнят времената на езичниците.”

(Лука 21: 24,б ).

„ Ерусалим ще бъде отегчителен камък за всичките племена.” (Захарий 12: 3).

През 1967 година Израил воюва с заобикалящите го арабски народи, които искат да го унищожат , да не е вече държава. В края на войната, която трае шест дни се води битката за Ерусалим. Преди обяд, когато Ерусалим бива завладян изцяло от израелските войски, главният равин на войската Мота Гор взема в едната си ръка „Тората” ( Библията ), а в другата „Шофар” ( рог от овен ), изсвирва с рога и тържествено заявява: „ЕРУСАЛИМ Е НАШ И ЩЕ ОСТАНЕ ЗА ВИНАГИ НАШ.”

Какво се случва ? Онова, което Христос пророкува: „ Ерусалим ще бъде тъпкан от народите докато се свършат времената на езичниците.”. Това е един жалон в историята на човеците.

Времената на Езичниците свършиха.

Но съвременните просветени общества, отхвърлят онова, което Бог е казал в Библията. Това общество, начело със своите интелектуалци, искат да възродят и наложат „ постиженията „ на просвещението, чиито създатели отхвърлят Бога, презират Библията.. Политиците не я познават. При запитване заявяват, че трябва да я прочетат. Политолозите не се занимават с нея. За тях тя не е наръчник, чриз който да разрешават проблемите на обществото. Тя и остаряла книга.Тя не е за съвременния политически живот. Така ли е ?

Какво е Библията, че се отхвърля и не се прилагат в живота дадените правила в нея.

Тя е Божие Слово. Но „ ние сме просветени” не вярваме в Бога. Как ще приемем, че има и Негово Слово. Но Библията не се влияе , нито намалява нейната стойност. Тя не зависи от нашето отношение към нея. Дали ще я отхвърлим или приеме.Обаче, от нашето приемане или отхвърляне зависи нашето благоденствие или проклетия в живота.

Библията е единствената книга,която се занимава с живота на човека и неговата история. В нея Бога дава пророчески знания на човека за развитието на неговата история.

Развитието на човешката история не се влияе от това дали ние ща приемем или отхвърлим това, което Бог е казал в Словото Си – Библията. Събитията в човешката история се развиват така както Бог е казал. Нашето отношение не променя фактите, нито влияе на събитията.

Най доброто, което може да направят политиците е, да внимават в своите изказвания, и да се запознаят с Библията. За да знаят, какво Бог казва за дадено нещо. Защото ние сме свидетели, точно на това, което Бог казва:

”В оня ден ще направя Ерусалим отегчителен камък за всичките народи. Всеки, който се натовари с него ще се смаже.” (Захарий 12: 3).

Ерусалим ще бъде не само тежък камък но и ще смаже всеки,, който се натовари с него. Всички, които се опълчват против него ще понесат последствията върху себе си.

Всички народи чрез своите медии ( радио телевизия ), бълват лъжи. Не говорят истината за събитията в Израил. Всички са заели страна против Израил. Но Бог предупреждава:

„ Ни едно оръжие скроено против тебе не ще успее; И ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд.” ( Исайя 54: 17,аб ).

Арабите, които са Авраамово потомство, от Исмаил, трябва да научат и да знаят, че и израиляните са Авраамово потомство. И трябва да се съобразяват с това.

Благословението, което Бог дава на Авраам е по линията на Исаак и Яков. Бог го потвърждава на тях Това благословение е ключът за разбиране на човешката история.

Сегашния президент на Иран, заявява, че от Иран ще излезе последния халиф. Но последния халиф, по пророчеството на Дауд ибн Ами, от рода на Абасидините- род на халифи, ще предаде властта на Исуса сина на Мария. Но Исус е от рода на Исаак, Юдеин Израилянин.

Божиите думи са не отменими. Бог казва в Словото Си:

„ Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.” (Римл.11: 29)

До сега никой не е отменил това, което Бог е казал, и никой не може да го отмени. Господарят на Вселената Господ Исус Христос казва:

„ Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато се не сбъдни.” (Матей 5: 18).

Какво е Благословението :

„Ще благословя оня, който те благославя, а ще прокълна всеки, който те кълне.” ( Битие 12 : 3 ).

От отношението към Авраам и потомството му Израил зависи Благословението или проклетията на всеки един народ.

Страданията и последствията върху народите от Втората световна война, а също и събитията и последствията от тях в края на двадесетия и началото на двадесет и втория век са пряка последица от отношението, което всяка държава има към Израил.

Време е политиците на тези държави и техните политолози да се обърнат към Библията. Да видят и разберат, какво Бог казва. Защото от своето поведение, своето отношение към Израил, ще получат благословение или проклетия.. Бог предупреждава, а човек трябва да внимава.

Светии на Бога, вдигнете главите си! Всички събития стават по Божието Слово. Бог ни е дал Словото Си за да ни каже как ще се развива човешката история. Как Словото Му ще се изпълнява. Благословението и благоденствието, проклетията и наказанието на човеците зависи от тяхното отношение към Израил.

П-р Д. Куличев

Ден на Молитва за мира на Ерусалим

2009-08-02T14:15:00.000-07:00

Както Библията казва: "Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; И това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим". (Захария 12:2-3).

Точно сега ... се увеличават заплахите от различни народи срещу
Божия заветен град. Има ескалиращото напрежение около жителите на
земята на Израел, и все по-нарастват глобалните последствия за
цялото човечество. Ситуацията е критична.

Докато тези глобални предизвикателства възникват, Бог е приготвил
подарък. Неговият отговор е да работи в сърцата на християните от
Китай до Германия и от Кения до Бразилия, за да издигнат глас
в ревностно ходатайство към Неговия син, от името на Ерусалим и на всичките му жители.

Ти един от тези гласове ли си?

Ние сме само на няколко дни разстояние от този мощен момент.
В неделя, 4 октомври,
десетки милиони християни, буквално от всеки ъгъл на тази планета, ще
се обединят за Деня на Молитва за мира на Ерусалим. Ден специално отделен от над 1200 глобални лидери (кликнете тук, за да видите частичен списък от лидери).

Можете да направите нещо реално в три стъпки. Молете се за
Божията сила и мир.
1. Направете възможното, местната ви църква да участва на 4 октомври 2009г.
Денят на Молитва за мира на Ерусалим не е едно събрание на едно и също място, а по-скоро събитие- световно честване на Деня на Молитва за мира на Ерусалим. Време в което ЛОКАЛНИ ЦЪРКВИ се молят за Ерусалим в неделя , в съответствие с Псалом 122:6.
В Ерусалим ще има празник на този ден и ще бъде предадено по GOD TV на живо по целия свят. Но истинската цел на инициативата е на местната църква, на местно ниво. Моля, бъдете сигурни, че вашата църква участва! За да получите безплатно оборудвани пакети и полезни материали, като плакати, молитви, картички, видео, рекламни брошури и детски ресурси за Вашата местна църква, идете на www.daytopray.com.

2. Моля, препратете тази електронна поща до колкото може повече хора.
Нашата цел е да достигнем 100 милиона християни от целия свят в рамките на следващите 30 дни с това навременно съобщение за тялото на Христос.
Помогнете ни да откликнем на тази цел, за Господа и за напредъка на царството! Просто ще ви отнеме малко време да предадете това писмо, особено на своя пастор, близки приятели, и молитвени партньори. Нека буквално да излезе глобален звук с ясен фокус и информация за тази спешна молитвена нужда.

3. Подпишете "Призив за молитвена резолюцията".
Хиляди християни от целия свят са подписали този документ,който призова за един ден молитва на световния ден за молитва за Ерусалим, и всичките му жители. Добавете своя глас днес.

И накрая,
Ерусалимските Чествания на Деня на Молитва за мира на Ерусалим
ще се проведат на живо в 192 държави по "GOD TV". Ако сте в
Израел по това време, моля планирайте да се присъедините към нас за
този празник. Ако не може да бъдете в Израел, Бог ще бъде.
TV излъчване -това събитие в международен план, на живо на 4 октомври (схема на излъчването ще бъде на разположение към датата на събитието). Отидете на www.god.tv за повече информация.

Благодарим ви, за всички действия, и отклик на молитва, както и за
участието ви. Нека да видим Божият мир за Ерусалим да слиза в този час на историята!

Rev.Robert Stearns
Съпредседател, "Ден на Молитва за мира на Ерусалим"

Dr. Jack Hayford
Cъпредседател, "Ден на Молитва за мира на Ерусалим"

P.S. Ако все още не сте го направили, моля да
добавите името си към хилядите християни от целия свят, които са подписали "Призив за молитва/ резолюция." Не забравяйте да проверите за безплатни онлайн ресурси, както и DPPJ материали достъпни на повече от 15 езика.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА НАШАТА ВЯРА

2009-07-29T10:01:00.000-07:00

Ние вярваме, че цялата Библия (Стар и Нов Завет) е вдъхновеното и единственото безпогрешно Слово на Бог. Ние Го възпримаме като върховна власт. То е и надеждно по отношение на всички въпроси, касаещи вярата и поведението.

Ние вярваме, че има само един истински жив Бог, който е вечен и който разкрива Себе Си в три лица: Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух.

Ние вярваме в Богочовека, който е Исус Месията; вярваме, че е роден от девица и е живял безгрешен живот; вярваме в чудесата, които е вършил и в това, че Той умря за нас; вярваме в Неговото възкресение и в това, че Той седи от дясно на Бог Отец; вярваме в завръщането Му със сила на тази земя и установяване на царството Му в Ерусалим.

Ние вярваме, че хората паднаха в грях и загубиха душите си, но чрез благодатта на Божието спасение ние се раждаме отново с вяра в Исуса Месията.

Ние вярваме, че има вечен живот както за спасените, така и за погиналите. За спасените – вечен живот в Рая, а за погиналите – вечно осъждение. Ние вярваме, че единственият начин да избегнем огъня на ада е чрез приемането на Исус за личен Спасител, личен Месия.

Ние вярваме, че чрез изповядване на греховете си с покаяние всяко живо човешко същество ще се спаси, тъй като Исус вече плати цената за греха чрез Своята изкупителна смърт на Голгота и чрез драгоценната Си кръв, която проля както за евреите, така и за езичниците, за да бъдат простени и примирени с Бог.

Ние вярваме, че водното кръщение чрез потапяне е акт на послушание спрямо Бог, публично отричане от стария (грешен) човек и провъзгласяването на нов живот в Исуса Христа.

Ние вярваме, че Святият Дух работи и днес, като обитава в нас и че Неговите мотивиращи принципи карат всички вярващи да живеят угоден на Бог живот, дарявайки ни с даровете и плодовете на Святия Дух, изявяващи се чрез нас според Писанията.

Ние вярваме в причастието (преломяването на хляба) – Господната трапеза, която е възпоменание за жертвата Му на кръста, за измиването на греховете ни; Завет, обещание, общение в единство на духовното христово тяло, като не се поставят никакви стени на разделение или елиминиране на индивидуалността.

Ние вярваме във вечния Завет, който Бог сключи с Израел така, както е писано в Стария Завет (Израел е като зеницата на Божиите очи) и че в последните времена Израел ще се обърне към Бог и ще приеме Исус за свой Месия.

Ние вярваме, че Старият и Новият Завет са неразделни така, както вярващите в Исус юдеи и вярващите от другите народи трябва да са едно в Него; че заветът, който Бог сключи с Авраам и благословенията, които му даде, са неотменими и безусловни. По този начин Бог даде правото на собственост над земята Израел на евреите; даде им и обещанието за потомък (Месия), който ще освободи Израел и ще излее Месианските обещания върху целия свят, тъй като клоните не държат корена, а коренът – клоните.

Ние вярваме във възстановяването на всичко, завръщането на църквата към нейните библейски, еврейски корени на вярата и абсолютното функциониране на петкратното служение. Ето защо ние не поставяме никакви ограничения за откровения, които можем да получим в бъдеще, стига да са според Библейските Писания, за да получим благословенията в пълнота. В името на Отца, Сина и Святия Дух, Амин.

Източник: тук

СВИДЕТЕЛСТВО ОТ СИОН

2009-07-29T09:37:00.000-07:00

„Приех Исус Месията (Исус Христос) за личен Спасител през 1991”, – разказва Даниел Розен, – „и от тогава животът ми коренно се промени.”

До всички, които желаят да получат по-голямо откровение за любовта на Елохим (Бог Създател), Който има силата да променя сърцата на хората; да донася успокоение там, където има болка и да освобождава там, където има окови. Това е свидетелството на моя живот, дадено ми от Бог. „Нека да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” Амин. (Йоан 17:21).

Корените на моето семейство са от Галиция (Galiziah), малко селце, разположено на границата между Полша и Украйна. Тъй като родителите ми са оцелели по време на Холокоста, от ранна възраст бях запознат с тези ужасни събития от историята на моя народ – еврейският. Все още пресните спомени бяха изпълнени със страх, срам и смърт бяха преживявани от моите родители отново и отново, когато те ги споделяха с мен, изреждайки членовете на семейството ни, които бяха предадени на смърт от Руското правителство на Германската нацистка армия. Семействата, както на баща ми, така и на майка ми бяха напълно избити. Моят дядо – Равин, когото никога бях виждал, е бил арестуван от нацистите и никога повече не се завърнал в къщи.

Дълбоко в сърцето аз мразех силно както Руснаците, така и Германците за всичко, което бяха причинили на моя народ. Беше изключително трудно за мен да работя с хора от тези нации, защото дори само слушайки езика им, отрицателни чувства завладяваха душата ми. Бях млад, когато отидох да живея в Ерусалим и една от първите ми професии беше психотерапевт в болница. Тук срещнах много хора от различни части на света, които бяха дошли в Израел като доброволци, за да помогнат за развитието на страната ми. Веднъж един мъж ме заговори. Той каза, че е от Холандия и че работи на доброволни начала тук. Покани ме на събрание на вярващи в Ерусалим. Неговата благост и поканата, която отправи към мен, разпалиха любопитството ми.

Това, което дълбоко докосна сърцето ми, не бяха проповедта на пастора и химните, които се изпяха на събранието, а любовта и добротата на тези хора, показани към мен и един към друг. Точно от това имах нужда. Хората ме накараха да се почувствам значим и приет между тях.

Въпреки, че редовно посещавах службите, аз все още не разбирах или може би не вярвах това, за което говореха – този Исус да е Месията на еврейския народ и на целия свят; Исус, който е понесъл върху Себе Си греховете на света. Това беше изключително трудно за възприемане, особено като знаех за ужасните страдания на моят народ през Втората световна война. Сърцето ми беше твърдо като камък. Като ревностен евреин аз бях особено горд, защото като цяло моят народ знаеше много за Бог и за Неговите пророци, но да възприема мисията на Исус и Неговото идване на земята, беше непосилна задача за мен. „Ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост, но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост” (І Коринтяни 1:23-24).

Времето летеше и година по-късно осъзнах, че не мога повече да водя този хладен начин на живот, живот без истината, която беше само в Елохим (Бог Създател) и че решението, което трябваше да взема, беше само мое. Вярвам, че това беше изобличението на Руах Кодеш (Святият Дух) в мен – да се стремя към нов живот, който щеше да ме доведе до познаването и приемането на Исус Месията. И така, аз реших да следвам Неговите стъпки. Каква огромна привилегия ми даде нашият Господ! „Защото мнозина са поканени, а малцина избрани” (Матей 22:14).

Ние трябва да осъзнаем, че Бог не ни насилва да Му се покорим, но Той всъщност ни чака, чака нашето лично решение да Го приемем като Бог и Спасител, за да промени живота ни; една промяна от влиянието на света върху нас, към един живот, изпълнен с Неговия Руах Кодеш (Свят Дух) и истинската любов на Бога. „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога” (І Йоан 4:7).

Една вечер имахме хвалебно събрание. Тогава един брат, австриец, се приближи към мен и падна в краката ми, плачейки и молейки ме за прошка – прошка за него и за народа му, за това, което бяха причинили на еврейския народ по време на Холокоста. Не мога да опиша с думи това, което почувствах в този момент – състрадание и любов, любовта на Адонай (Господ), които течеха през мен към този брат. И точно тогава Исус започна процеса на изцеление в мен, освобождаването ми от омразата, която толкова дълго таях в сърцето си. Леда, който сковаваше сърцето ми се разтопи и ние се прегърнахме.

В чистата любов на Бог винаги има единство, а в покаянието, освобождението от оковите на греха и изцелението, има състрадание. Това е, което съм видял и преживял. Тъй като съм проповядвал и служил както в Украйна, така и в Германия, се случваше така, че мъже и жени, плачейки, ме молеха за прошка, за това, което се беше случило назад в миналото.

Бог вижда хората, които се приближават към Него с разкаяно сърце. И Той е верен и праведен по един могъщ начин да ги изцели и освободи от връзките на греха. Има Един, който има власт да отдалечи греховете ни от нас и да прости нашите беззакония!

Словото ни насърчава до колкото е възможно да живеем в мир със всички, но особено помежду си. (Псалм 133). Когато има единство в чистата любов на Бога, Бог излива Своите благословения и помазанието Си върху нас чрез Святия Дух. Аз осъзнах, че братя и сестри са ми тези, които вършат Божията воля, а чужденци са тези, които отхвърлят Неговите заповеди. Тези, които се молят за Неговата земя и народ, Той ще благослови изобилно. Защото Бог обеща това още на Авраам, когато Аврам напусна Ур Халдейски и се засели в Ханаанската земя (Израел). „Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена” (Битие 12:3).

Аз живея в Израел, в Ерусалим със съпругата си, която е от Филипините и с нашата дъщеря. Вярвам, че нашият съвместен живот е едно свидетелство, чрез което Бог събра евреин и езичник да проповядват Неговото слово и силата Му, която спасява всички, които се надяват на Неговото име, както се казва в Ефесяни 2:13-15 „А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа. Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, и развали средната стена, която ги разделяше, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч закона със заповедите му, изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир.”

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.”

Аз чувствам как Бог се движи между нас, за да проповядваме Неговата чиста любов както на евреите, така и на арабите; да прогласим благата вест по целия Израел и всички кътчета на земята. „И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Сион ще излезе поуката, и Словото Господно от Ерусалим.” (Михей 4:2).

Ние ставаме братя и сестри, когато вярваме в Исуса, нашия Спасител. Моля се хората да придобият по-ясно откровение за Израел и Божия план за Неговия избран народ. Вярвам, че Бог е същият вчера днес и до века, и че Той винаги ни слуша, когато искаме нещо според волята Му.

Моля ви, помнете Израел в молитвите си! Псалм 122:6 „Молитствайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!”

Източник: тук

Стражите на Ерусалим

2009-07-27T04:35:00.000-07:00

Шалом приятели,

На молитвените събрания на “Ходатаи за Израел” многократно сме се молили Бог да се прослави чрез следващото израелско правителство. Тъй като това е Неговата воля, имахме увереност, че Той ще отговори на тази молитва по Своя начин и на Своето време (1 Йоан 5:14-15). Както изглежда Бог го направи, поднасяйки ни и някои изненади. Но за това по-късно.

Тази зима паднаха по-малко дъждове от очакваното. Водната криза в Израел се засилва, което според нас е Божият съд заради изтеглянето на Израел от Газа (Йоил 3:1-2). Изборите в Израел се проведоха на 10 февруари и в този ден станахме свидетели на дъжд, сняг, светкавици и много силни ветрове (Псалм 148:8). Чувствахме, че Бог казва чрез тези избори, че ще отмахне от властта злите пастири на Израел и фалшивите пророци, които пророкуват “мир, мир” (Езекиил. 13:10-16; 34:1-10) и ще издигне добрите пастири, които Той е обещал и за които усърдно се молим (Еремия 3:15; 23:4-5; Исая. 1:26).

На 19 февруари на Бинямин Нетаняху и партията му “Ликуд” бе възложено съставянето на ново правителство. През този уикенд в Израел настъпи силна зимна буря – имаше сняг на връх Хермон, дъжд и град из цялата страна. Това бе още един знак за Господното благоволение (Левит 26:4; Второзаконие 11:11-17; 28:12).

През пролетта паднаха повече дъждове и времето бе необичайно хладно. Въпреки че тази нация е пълна с грехове, продължаваме да се молим, защото Бог праща дъжд и за праведните, и за неправедните (Матей 5:45б).

Божият съд, Израел и нациите

Първоначалният Божи призив към Авраам (Битие 12:1-3) включва обещание, че чрез потомството му ще дойде добро за цялото човечество. Павел казва, че това е евангелието до народите. Писанието, пророкувайки, че Бог ще оправдае езичниците чрез вяра, проповядва на Авраам преди евангелието, казвайки “В теб ще се благословят всички народи” (Галатяни 3:8).

Това обещание включва потомството на Авраам, което бе предадено и от Исаак на Яков. (Битие 27:29). Въпреки че Исаак мислеше, че говори на Исав, Бог го потвърди на Яков два пъти след това (Битие 25:23): когато Исаак по-късно съзнателно благослови Яков (Битие 27:33) и когато Бог благослови Яков по време бягството му от Исав (Битие 28:12-15).

Като прелюдия към това обещание Бог постави върху Авраам свръхестествена протекция: “Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, които те кълнат” (Битие 12:3). Стотици години по-късно Валаам пророкува тази протекция върху целия Израел (Числа 24:9). Въпреки че народът на Израел не винаги бе праведен пред Бога – като баща си Яков – Бог забрани на Валаам да го прокълне (Числа 22:12б; 23:7-10, 19-23). Бог постави тази протекция върху народа на Израел за Своя слава и заради езичниците. Както Йешуа каза на самарянката, която беше езичница, спасението е от евреите (Йоан 4:22б).

Божието проклятие пада върху всички, които Сатана подтиква да презират евреите/Израел и това проклятие има глобални измерения. Историята ни говори за славата и падението на нации в зависимост от това как са се отнасяли към Израел, “защото така казва Господ на Силите: след възстановяването на славата Той ме изпрати при народите, които ви ограбиха; понеже който докача вас, докача зеницата на окото Му.” (Захария 2:8; Второзаконие 32:10)

Библейски примери за Божия съд върху нации...

според Битие 12:3 можем да видим в следните стихове.

Бог, знаейки, че египтяните ще се обърнат против потомството на Авраам, каза: “Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват...” (Битие 15:13-14a).

Той казва, че Едом е обречен на изтребление, “защото е ден на възмездие от Господа, година на въздаяния по сионовото състезание.” (Исая 34:5-8, виж и 41:11-12)

Исая 49:22-26 се изпълнява пред очите ни днес. Вярващи от нациите помагат на евреите да се завърнат у дома, а Бог наказва враговете на Израел. “А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, и ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; и всяка твар ще познае, че Аз, Господ, съм твоят Спасител, и че твоят изкупител е Могъщият Яковов.” Виждаме палестинци, опити от собствената си кръв, да ликуват, когато техните синове и дъщери се взривяват, за да убиват евреи, вярвайки, че така угаждат на Аллах.

В контекста на събирането на Израел в последните дни, нейният Цар заявява, че “оня народ и царство, които не би ти служили, ще загинат; ония народи дори съвсем ще се съсипят” (Исая 60:12; виж и Захария 12:9) Какво прави вашата нация?

В Еремия 30:12-15 Бог казва, че Израел заслужава наказание за греха си. Но след това Той предупреждава онези, които се осмелят да го докоснат, казвайки: “Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени, и всичките ти противници, всички до един ще отидат в плен; още и ония, които те ограбват, ще бъдат ограбени, и всички, които те обират, ще ги предам на обир.” (30:16; виж и 2:3)

Еремия 50-51 показва, че Бог наказа Вавилон заради отношението му към Израел. “При все, че се радвате, при все, че се веселите, вие обирачи на наследството Ми” (50:10-11); “И ще въздам на Вавилон и на всичките халдейски жители за всичкото зло, което сториха на Сион пред вашите очи, казва Господ.” (51:24); “Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.” (51:49)

Тъй като голяма част от това, което книгата Откровение говори за унищожението на Вавилон в последното време, идва от Еремия 50-51, възможно ли е същото да се случи с Вавилон в Откровение заради яростта му срещу Ерусалим?

Пророк Езекиил споменава много нации, които са съдени заради начина, по който третират Израел. Амонците се радваха над нещастието на Израел (25:1-7). Това много напомня на ликуването, с което палестинците и други ревностни “добри” мюсюлмани посрещат всеки пореден терористичен акт.

Едом е духовният корен на исляма.

“Понеже Едом се отнесе отмъстително към Юдовия дом, и престъпи тежко като си отмъсти против тях, затова, така казва Господ Иеова: Ще простра ръката Си върху Едом, ще отсека от него и човек и животно, и ще го запустя из Теман, та ще паднат от меч до Дедан. И ще наложа въздаянието Си върху Едом, чрез ръката на людете си Израиля; и те ще постъпят с Едом според гнева Ми и според яростта Ми; и ще познаят въздаянието Ми, казва Господ Иеова.” (25:12-14)

Палестинците твърдят, че са потомци на древните филистимци. Макар че физически това не е така, духовно определено има връзка.“Понеже филистимците се отнесоха отмъстително, и си отмъстиха с душевно презрение, за да погубят с непрекъсната омраза, затова, така казва Господ Иеова: Ето, аз ще простра ръката Си върху филистимците и ще извърша върху тях голямо въздаяние с яростни изобличения” (Езекиил 25:15-17a).

Бог заплашва да накаже Египет, защото е бил нелоялен съюзник на Израел (Езекиил 29:3-7). Това трябва да накара съвременните т.нар. “приятели” на Израел да се изпълнят със страх от Бога.

Бог казва, че говоренето против Неговите планини – планините на Израел (Юдея и Самария с Ерусалим по средата) - е богохулство! (Езекиил 35:10-13) Нациите, които наричат тази област окупирани територии, богохулстват, и ще се окажат в Йосафатовата долина (Йоил 3:1-2), мястото на Божия справедлив гняв.

Бог казва, че когато възстанови Израел в земята му, народът Му ще живее безопасно: “когато извърша съдби върху всичките около тях, които са им напакостили; и ще познаят, че Аз съм Господ техният Бог.” (Езекиил 28:25-26)

Така че виждаме как наказанията върху враговете на Израел са свързани с духовното спасение на Израел. (Римляни 11:26; виж и Захария 12:9 -10)

Съвременни доказателства за тази библейска истина

Външният министър на Саудитска Арабия и генералният секретар на Арабската лига предупредиха, че арабският свят е на ръба на колапса... анархия, вътрешни разцепления, които те отдават на вътрешно-палестинската борба и израелската агресия и окупация. (Аруц 7, 19. 01. 2009)

Европейският съюз е още един неприятел на Израел. Между 1990 и 2007 г. в ЕС се забелязва значително нарастване на броя и интензивността на природни и по човешки причинени бедствия, които костваха над 15 млрд. евро. (Ерусалим Пост (ЕП), 25. 02. 2009) Тези бедствия връхлитат в същото време и Америка – в периода, когато Западът засили натиска си върху Израел да отстъпи Божията земя и да удовлетвори исканията на исляма.

Палестинците също търпят последиците от това проклятие. Служител на ПВ наскоро каза, че дори ако премиерът на Израел Нетаняху им предложи държава, той не е сигурен, че са готови да посрещнат такова предизвикателство. Той каза, че борбата за власт между “Фатах” и “Хамас” пречи на усилията за създаване на държава и е заплаха за стремежа на палестинците към държавност! (ЕП, 23.04.09)

Администрацията на президента Обама и Израел

Новото израелско правителство и администрацията на Обама като че ли все повече се раздалечават. В това виждаме Божията ръка. В един момент Израел ще бъде изтласкан и отделен от международната “общност” (Числа 23:9), и всички нации ще се обединят срещу Ерусалим. (Захария 12:2-3; 14:2).

Журналистката в “Ерусалим пост” Каролин Глик отбелязва, че политиката на Обама за Близкия изток, която той обяви само месец след като стъпи в длъжност, противоречи на израелските интереси на национална сигурност. От желанието му да угоди на имамите в Иран с открит диалог; до посвещението му да създаде палестинска държава колкото се може по-бързо, въпреки че палестинците продължават да отричат правото на съществуване на Израел и подкрепят тероризма; до подкрепата му за т.нар. саудитски мирен план, който изисква Израел да извърши национално самоубийство като остане с незащитени граници и приеме милиони враждебно настроени и родени в чужбина араби за свои граждани; до плана му да изтегли американските войски от Ирак и да осигури на Иран непрекъснат контрол от Техеран до Ливан – всяка отделна точка от политиката на Обама е във вреда на Израел. (ЕП, 19.02.09)

Глик казва, че въпреки че нито една от тези точки не може да бъде разглеждана като насочена конкретно срещу Израел, това не подобрява нещата. През април, когато американският вицепрезидент Биден каза пред CNN, че Израел ще стори грешка, ако нападне ядрените инсталации на Иран, той ясно заяви, че от гледна точка на администрацията на Обама удар на Израел срещу Иран с цел да предотврати ядрената програма на Иран е по-неприемлив отколкото ядрен Иран. Следователно Обама предпочита съществуването на ядрен Иран отколкото правото на Израел да съществува. (ЕП, 9.04.09)

Ефраим Инбар, професор по политически науки и директор на Центъра за стратегически изследвания Бегин-Садат, казва: “Намерението на Обама да провежда открит диалог със страни като Иран и Сирия, за да започне нова страница в двустранните отношения, е считано от повечето израелци и араби в Близкия изток за наивно: като че ли хубави приказки могат да променят вече установени национални интереси. Арабите, както и Израел, искат Иран да бъде спрян, а не да се правят опити да му се угоди...”

Инбар не може да се съгласи с изявлението на Държавния секретар Хилари Клинтън наскоро, че подкрепата на арабите за удар на Израел, който да спре Иран, изисква гъвкавост от страна на Израел по палестинския въпрос. За Инбар е трудно да повярва, че г-жа Клинтън не разбира, че умерените арабски държави ще сътрудничат на опитите да се спре Иран, независимо от палестинския въпрос. Преди всичко предотвратяването на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е от огромен интерес за САЩ. Ако настоящият поглед на Вашингтон към световните проблеми е помрачил стратегическите му преценки, Западът е загазил.

Инбар заключава като предупреждава, че погрешно насочената американска политика особено по отношение на Иран, може да има катастрофални последици като това Египет, Саудитска Арабия и Турция да попаднат в ръцете на ислямските фундаменталисти. В такъв случай Израел ще остане единствената държава в Близкия изток, където американски самолет ще може да се приземи спокойно. Израел се надява президентът Обама по-скоро да осъзнае реалността в Близкия изток. (ЕП, 10.05.09)

Изборите в Израел

След значителен завой надясно при последните избори в Израел Бари Рубин задава въпроса: Какво научиха хората през последното десетилетие, което повлия на избора им? Ето отговорите:

“Разбрахме, че палестинците и сирийците не желаят и са неспособни да постигнат мир.
Видяхме как “Хамас” дойде на власт, завладя Газа и започна да използва земята, от която се бяхме изтеглили, за да изстрелва ракети по нас.
Видяхме, че омразата на арабите и мюсюлманите не намаля въпреки отстъпките на Израел.
Видяхме как Иран се превръща в потенциална ядрена сила, която категорично желае нашето унищожение.
Забелязахме, че светът не ни възнагради за това, че правим отстъпки и поемаме рискове. Всъщност колкото повече даваме, толкова повече ни заклеймяват и враждебността повсеместно нараства.” (ЕП, 9.02. 2009)

И почти веднага светът започна да бомбардира новото израелско правителство:

“Съдейки по западната преса и някои от изявленията на световните лидери, ако не беше правителството на Нетаняху мирът вече щеше да тече като река – като че ли Иран не допринася за дестабилизацията, като че ли “Хизбула” не представлява заплаха, като че ли “Хамас” не внася оръжия контрабанда и не планира убийствата на израелци и отвличанията на израелски войници....” (ЕП, 1.04.09)

Новият външен министър на Израел Авигдор Либерман се оказа предизвикателство за политическата коректност на мирния процес. В обръщението си към служителите на Външното министерство той сподели истината така, както я вижда, и ние сме съгласни с него: “Твърдението, че заплахата за света днес е израелско-палестинският конфликт, е начин да се избегне истината. Истината е, че проблемите идват от Пакистан, Афганистан, Иран, Ирак... Мисля, че омаловажаваме много концепции и показваме силно презрение към думата “мир”. Фактът, че произнасяме тази дума по 20 пъти на ден, няма да ни донесе мир.”

Той отбелязва, че нито изтеглянето от Газа, нито споразумението от Анаполис са донесли мир. Напротив – Израел отново бе въвлечен във войни – Втората война в Ливан и операцията в Газа.

“Нито една страна не е направила толкова отстъпки, колкото Израел. От 1977 г. сме отстъпили територии, които три пъти надминават размерите на държавата Израел. Ословският процес започна през 1993 г. Не виждам да сме се приближили до някакво окончателно споразумение.... Кога Израел бе най-силен в световното публично пространство? След победата на Шестдневната война, а не след всички отстъпки след Ословското споразумение.” (IMRA, 2.04.2009)

Преди 40 г. обаче световните медии все още нямаха такова влияние върху общественото мнение.

Бившият генерал-щаб на израелската армия Моше Яалон е друг политик, който не се съобразява с политическата коректност. Той е новият министър по стратегическите въпроси. В интервю за в-к “Ерусалим пост” той казва, че според него бойците на “Ислямски джихад” в Иран, “Ал Кайда”, “Хамас” и Мюсюлманското братство са решени да се конфронтират със Запада и с евреите...

Въпреки че първоначално бе в подкрепа на процеса “земя за мир”, реалността разтърси мисленето на Яалон. Опитите през последните 16 г. за разрешаване на конфликта с териториални отстъпки се оказаха погрешни, тъй като конфликтът е за самото право на съществуване на Израел. Отбелязвайки, че изтеглянето на Израел от Ливан и Газа само закрепи позициите на “Хизбула” и “Хамас”, той каза: “Когато се изтеглиш и предадеш на ислямистите, ти им поднасяш победа.”

“Когато станах шеф на Военното разузнаване, открих, че дори след Ословското споразумение Арафат продължаваше да отказва да признае правото на съществуване на Израел като независима еврейска държава... Така че за какво говорим? Освен, че е наше историческо право, това е записано в Балфурската декларация, която е призната от Лигата на нациите, това е записано и в плана за разделяне на ООН и това бе основната цел на Британския мандат – да приготви създаването на еврейската държава. Настоящият лидер на ПВ Аббас също не признава правото на еврейския народ да има държава и отрича връзката ни със Земята на Израел. Младите палестинци са възпитавани с тази идея... Те искат арабско-палестинска държава в територия, която те наричат земята от 1967 г. – Юденрайн – изчистена от евреи. Те също така искат държава Израел, която не е еврейска държава и която има арабски граждани, така че според виждането на “Фатах” един ден и тя да стане арабска държава. Къде е еврейската държава?” (ЕП, 30.04.09)

Биби и Обама – рунд 1

Йорданският крал Абдула II каза за лондонското списание “Таймс”, че срещата на Обама с Нетаняху е решаващият тест за това дали САЩ наистина са се посветили за постигането на мир в Близкия изток. Обещанието на Обама за палестинска държава трябва да бъде изпълнено сега, тъй като “арабите са уморени и им е писнало” от обещания за нов мирен процес. Израелците трябва да седнат на масата за преговори не само с палестинците, но и със сирийците и с ливанците и да решат проблемите. Той добави, че израелско-палестинският конфликт се е превърнал в световен проблем. Той завърши с изявление, което мнозина израелци смятат за заплаха: “Ако забавим мирните преговори, през следващите 12-18 месеца ще има нов конфликт между араби/мюсюлмани и Израел.” (ЕП, 11.05.09)

Ето как някои медии коментираха срещата между Обама и Биби:

Франс24: “Израелският премиер бе твърд.... Той каза, че е готов да преговаря с палестинците, но само ако те признаят правото на Израел да съществува като еврейска държава.”

AFP: “Първата среща между Обама и Нетаняху показа различните подходи към Иран и целта на САЩ за създаване на палестинска държава. Агенцията нарече забележките на Биби след срещата непреклонни и каза, че Нетаняху разпалено е изразил пред репортери страховете си, че ядрено-въоръжен Техеран ще представлява смъртна заплаха за Израел.” (Аруц 7, 19. 05. 2009)

Списанието “Израел днес” каза: “На пресконференцията след срещата Нетаняху потвърди несъгласието си публично да подкрепи създаването на суверенна палестинска държава, но повтори, че Израел няма желание да управлява милиони враждебно настроени към страната араби.

Обама направи разграничение между възгледите на Нетаняху и своите, като каза на репортерите, че неговото правителство ще работи усилено за раждането на Палестина, призовавайки Нетаняху да се възползва от тази историческа възможност. Той също направи опит да покровителства Нетаняху, като каза, че знае, че Биби в крайна сметка ще осъзнае възможността, която стои пред него.

Друг израз на пренебрежение бе следният факт: Обама хладно отбеляза, че Биби е бил много красноречив, изразявайки опасенията си относно Иран, но настоя, че САЩ няма да поставят срокове на това, което досега са се оказали безполезни усилия за спиране на стремежите на Техеран за сдобиване с ядрени оръжия.

Обама бе абсолютно непреклонен в отказа си да види израелско-палестинския конфликт и иранската ядрена криза като два отделни проблема. Той рязко отхвърли аргумента на Нетаняху, че ако въобще има връзка между двата въпроса, то това е, че Израел не може да постигне окончателно мирно споразумение с палестинците, докато Иран разработва ядрени бомби и подкрепя палестинските терористични групи. “Ако има връзка”, каза Обама, “тя е в противоположната посока”. Ако успеем да постигнем мир между палестинци и израелци, това ще закрепи позициите ни в международната общност за справяне с потенциалната иранска заплаха.”

Списанието “Израел днес” заключава: “Политически анализатори в Израел и Америка представиха срещата като приятелска, но това, което двамата лидери казаха на пресата, издава една различна реалност под повърхността”. (“Израел днес”, 19.05.09)

Слава на Бога затова, че отговори на молитвите ни Биби да каже истината пред един от най-влиятелните световни политици. Продължавайте да се молите за него и за израелското правителство – да вземат решения, които ще прославят Бога.

Мир, мир, а няма мир...

Нетаняху обясни защо се противопоставя на създаването на суверенна “Палестина”: “Израел просто не може да приеме палестинците да имат четирите суверенни права на всяка една държава: контрол на въздушното пространство, контрол на електромагнитното пространство, правото да имат армия и да подписват военни пактове и най-важното – контрол на граничните пунктове, откъдето могат да се внасят оръжия и да преминават терористи”. (IMRA, 1. 03. 2009)

По палестинската телевизия лидерът на “Фатах” Мохамед Далан каза: “Ние не настояваме “Хамас” да признае Израел. Настояваме те да не го правят, тъй като и “Фатах” дори и днес не признава Израел. И въпреки това западните нации бойкотират “Хамас” поради именно това, че не признава правото на съществуване на еврейската държава.” Той каза, че докато “Фатах” не признава Израел, ПВ признава правото му на съществуване, но само за да получи помощ от международната общност. Западните страни са дали милиарди долари на ПВ. (Аруц 7, 18. 03. 2009)

Ливанският представител на ПВ, Аббад Заки каза по ливанската телевизия ANB през май, че не желае мир с Израел и че създаването на палестинска държава в Юдея, Самария и Източен Ерусалим ще е още една стъпка към унищожението на Израел. “Защото ако ги изгоним от Ерусалим, какво ще остане от приказките им за обещана земя и избран народ? (Израел днес, 15.05. 2009)

Всичко това променя ли мантрата за две държави, съжителстващи една до друга, която Западът повтаря от години? Не. Пратеникът на САЩ в Близкия изток Джордж Мичъл предупреди външния министър Либерман, че Америка няма да изостави посвещението си за създаване на нова палестинска държава в рамките на Израел...

Израелският ежедневник “Йедиот Ахаронот” съобщи, че говорителят на Белия дом Рам Емануел е казал на американски еврейски лидер, че до края на мандата на Обама Израел ще бъде принуден да приеме създаването на палестинска държава. Според Емануел, през следващите четири години ще има окончателно споразумение между Израел и палестинците, основано на концепцията две държави за два народа. Той също добави: “Нас не ни интересува кой ще бъде премиер на Израел”. (Аруц 7, 16. 04. 2009)

Натискът, оказван върху Израел да “постигне мир”, е световен феномен. Съветът за сигурност на ООН единодушно прие изявление, призоваващо за създаването на палестинска държава и провеждане на преговори между Израел и палестинците тази година в Москва под надзора на Четворката на ООН за Близкия изток.

Руският външен министър Лавров каза на репортерите: “Използвахме престижа на Съвета за сигурност, за да изразим това, което желае международната общност...” (ЕП, 11.05.09)

Светът не го интересува какво искат израелците. Въпреки че гласувахме за промяна на хода на последното ни правителство, светът ни казва, че израелската демокрация няма никакво значение. Словото в Захария 12:2-3 изглежда по-актуално отколкото преди изборите.

В интервю за “Ерусалим пост” външният министър Либерман каза: “Световните лидери трябва да спрат да говорят с лозунги от рода на „окупация, заселища, две държави”, ако искат да помогнат на Израел да постигне споразумение с палестинците и стабилност в Близкия изток.” Според него мирният процес в задънена улица, защото въпреки че конфликтът е започнал като всеки един национален конфликт, днес той е по-скоро религиозен такъв. Слава Богу, че най-после някой е готов да каже, че конфликтът между Израел и палестинските мюсюлмани е “религиозен”. (ICEJ News, 24. 04. 2009)

Какво получава Израел, докато чака светът да се обяви в негова защита? Към този момент най-малко 50,000 ракети на терористите – много от тях среден обсег – са насочени срещу Израел, по-голямата част от които са разположени в южен Ливан и са насочени срещу населени места в северен Израел. Над 1000 ракети са складирани в очакване да бъдат изстреляни от Газа, застрашавайки живота на 1 млн. израелци.

“Броят на оръжията, насочени срещу еврейската държава, бележи значително нарастване от само преди няколко години, когато Израел спря военните действия срещу “Хизбула” в Ливан по силата на споразумение на ООН. Според това споразумение оръжията на терористичната групировка трябваше да бъдат унищожени. Израел също така се изтегли изцяло от ивицата Газа през 2005 г. по силата на гарантирано от САЩ споразумение, според което контрабандата на оръжие в региона трябваше да бъде предотвратена.” (Израел днес, 15.03.09)

“Да” на палестинска държава, но “не” на еврейска държава

Наскоро по време на седмичното заседание на кабинета премиерът Нетаняху каза: “Настояваме палестинците да признаят Държавата Израел като национален дом на еврейския народ и това да бъде част от всяко бъдещо споразумение между нас. Цялата международна общност настоява ние да приемем съществуването на две държави за два народа, но е ясно, че палестинците нямат намерение да признаят еврейската държава. Очевидно е, че това е абсолютно неприемливо.” (IMRA, 20.04.09)

ПВ категорично отхвърли това, казвайки, че е готова да признае Израел, но не като еврейска държава. Говорителят на ПВ Абу Рудайне нарече думите на Нетаняху “провокация” и заяви, че новото израелско правителство поставя пречки пред мирния процес. (Аруц 7, 17.04.09)

Лидерът на ПВ Аббас добави в реч в Рамала: “Еврейска държава? Какво трябва да означава това? Можете да се наречете каквото искате, но аз не го приемам...” (Аруц 7, 27.04.09)

Иран

Нетяняху многократно е предупреждавал за опасността, която крият намеренията на Иран. По време на тазгодишния Световен икономически форум той каза на световните лидери: “Задачата да спрем стремежите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие е по-голямо предизвикателство от икономическите трудности, пред които световните лидери са изправени в 21 век..., защото световната икономическа криза е обратима, но това не може да се каже за един фанатичен радикален режим, който се е сдобил с оръжия за масово унищожение.” (ЕП, 29.01.09)

Клонящият към лявото политическо пространство президент на Израел Шимон Перес също е загрижен: “Не трябва да сме наивни, когато виждаме че една бедна страна като Иран инвестира милиарди в ракети далечен обсег, които могат да изстрелят ядрени бойни глави. Ако не конструират ядрена бомба, защо са им ракети? Заключението е очевидно – Иран е заплаха за световния мир. Виждаме всички знаци за това”. (IMRA, 24. 04.09)

Президентът на Иран Ахмадинеджад и сирийският президент Ассад постигнаха споразумение Иран и Сирия да играят ефективна роля в създаването на нов и правилен световен ред..., както и че сътрудничеството между Иран, Сирия, Ирак и Турция ще е от голяма полза и стратегическо за нациите в региона. Освен за Израел, разбира се. (IMRA, 6.05.2009)

Какво ще е необходимо... лидерите в Църквата да разберат, че целите на Божието царство са свързани с това, което се случва в Израел днес? Те трябва да видят...:

че има връзка между връщането на Месията Йешуа и връщането на евреите в тяхната Земя и при техния Бог. (Псалм 102:16; Maтей 23:37-39).
че възстановяването на Израел не е заради самия Израел, но най-вече заради Божието свято име (Езекиил 36)
взаимоотношенията между Израел и Църквата в светлината на библейската истина. Църквата не може да е отделена от Израел, тя е изпълнение на Божието обещание към Авраам, Исаак и Яков, че в тяхното потомство ще се благослови цялата земя.
че християните-ционисти са фокусирани върху Йешуа, а не върху Израел. Месията е причината за всичко, което казваме и правим – включително и централното място, което Израел заема в дейността ни. Да бъдем фокусирани върху Йешуа е задължително за всеки изкупен от Него. (Евреи 12:2; 1 Йоан 1:1-4; Откровение 4:5-14).

"Словото, което Той прати на израилтяните, та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички)" (Деяния на апостолите 10:36)

Чък и Карен Коен

Източник: http://cfibul.daznam.com/index.php?q=bg/node/10

Музиката в библейска и следбиблейска епоха (до разрушаването на Втория храм).

2009-07-26T09:37:00.000-07:00

Музиката в библейска и следбиблейска епоха (до разрушаването на Втория храм). Известна представа за музикалния живот в библейския период и следващите векове можем да придобием от сведенията, съдържащи се в Свещеното Писание и други литературни източници от древността. В Библията многократно се споменава за музика, понякога с указания за начина на възпроизвеждане — пеене, инструменти… Назовани са не по-малко от 24 различни музикални инструменти. Благодарение на археологическите разкопки, някои от тях са достигнали до нас цели или във вид на фрагменти (парчета). Съхранен е и обилен илюстративен материал — керамични изделия, скални рисунки, теракотни статуетки и т.н., на които са изобразени музикални инструменти или музиканти. Намерени са например монети от времето на въстанието на Бар-Кохба, с изображението на кинор (инструмент, споменат в Библията, по форма напомнящ лира).

Музикални инструменти. Евреите от библейската епоха, са познавали около четири вида инструменти: идиофони (ударни инструменти, чийто звук се е извличал от самия корпус на инструмента), мембрафони (ударни инструменти с опъната кожа и т.н.), аерофони (духови) и хордофони (струнни). Само в изключително редки случаи някои инструменти, споменати в книгите, са идентифицирани. Идиофоните са назовани в Библията под имената мецилтаим (кимвали), па‘амоним (камбанки, звънчета), мена‘анеим (дрънкалки, хлопки) и др. Мембрафоните: тоф (дайре? барабан?) и др. Аерофони: авув (вид обой?), халил (флейта, свирка, пищялка?), машрокит (свирка, пищялка?), хацоцра (тръба). Духови инструменти, служещи за подаване на сигнали: ювал (рог?; а също и керен а-ювал), шофар (рог) - преживял вековете и съхранен до днес. В епохата на Втория храм са установени три основни, специално регламентирани в религиозната практика видове сигнали на шофара: тки‘а — начален «призивен» мотив от два провлечени (проточени) звука (интервал на чиста квинта), шварим — многократно повторени през един и същ интервал, но в много по-бръз темп, и тру‘а — отривисти (стакато) сигнали. Струнните инструменти са съществували явно още в 4 в. до н. е. На камък от онова време, открит при разкопки в Мегидо, е изобразен човек, свирещ на струнен инструмент. В Библиията се споменава за струнни инструменти, сред които и киннор (лира?) и невел (арфа?), а в периода на еллинизма — китрос и псантрин (инструменти от типа на гуслите) В един от псалмите (33:2) е казано «Славете Господа на лира, на десетострунна арфа, пейте Му». В друг (92:4) се споменава за асор — десетострунен инструмент, който звучи заедно с арфата и лирата. В Мишна е описан седмострунен кинор, а Йосиф Флавий (в «Юдейски древности») пише за десетострунен. Вероятно, на всички тези инструменти (с изключение на сигналните), са свирели музиканти, акомпанирайки на певците, на хора или на четците на свещените текстове. Това косвено се потвърждава и от факта, че музикалните инструменти, понякога са наречени клей шир вместо клей земер, т. е. «инструменти за пеене». В книгите има и намек за «социален статус» на отделните инструменти. Така, в народния бит са свирели на духови, тръстикови инструменти, свещениците (коеним) — на шофари и тръби, а храмовите музиканти — на лири.

Според Библията, музиката е била въведена в храмовия ритуал по време на царуването на цар Давид. В службата на Храма участвали голям хор (певци) и оркестър. Пише, че по време на церемонията за освещаване на Храма (на Соломон) 120 левити са свирели на тръби (II Летописи 5:12). Съществува и предположение, че от 38 000 левити, които са служили в Храма, 4 000 са били професионални музиканти. Те били обучавани в Храма, като впоследствие музикантите ставали част от отделна (по-особена) каста.

Твоето дете, твоето дърво

2009-07-26T09:31:00.000-07:00

Детето се нуждае от същите неща, от които се нуждае и едно дърво... Земя, вода, слънце, въздух....
Много е писано за това, как да възпитаме най-добре едно дете.
Какво по-добро начало от това да потърсим водителство в Тората, чиято основна цел и същност е „учението”.
Откриваме, че Тората уподобява човека на „дърво в полето” (Второзаконие 20:19). Посочени са ни много причини за тази връзка.
Нека да изследваме връзката като парадигма за възпитанието.
Възпитанието на детето е подобно на отглеждането на дърво. И в двата случая трябва да се погрижим за конкретните им нужди, за да извлечем потенциалът, който притежават.
Когато се замислим за това, разбираме, че детето има същите нужди като дървото, за да порасне:
- Земя, вода, слънце, въздух.
Всеки един от тези елементи представя основните компоненти, необходими за осигуряването на нуждите на едно дете, подходящи за правилното му израстване и развитие.
Земя:
Колкото по-„вкоренено” е детето в изворите на неговото възпитание, толкова по-здраво ще расте... Земята осигурява хранителните вещества за дървото. Ако приложим това за възпитанието на детето, това ще са двете ценностни неща, които искаме то да попие, както връзките, които искаме то да усеща. Детето не е гъба, то има дълбоки корени, които го свързват с ценни и жизненоважни хранителни източници. Колкото по-здрави са връзките му с тези източници, толкова по-здраво ще стане то.
Земята също така представлява стабилност, неподвижност. Детето трябва да чувства сигурност и да знае, че има ценности и правила в живота, които са непоклатими. Не му се дават неща за еднократна употреба, модерни, РС (компютърни) ценности, които „днес ги има, а утре ги няма”.
В една от много информативните и просветни книги на тема образование, раби Яаков Лийдер се позовава на фермера, който описва своето стадо, всеки път, когато го води на зелена паша. Той обяснява този феномен по следния начин: Веднъж, след като видели, че границите, които ги ограничавали, са ненарушими, те можели спокойно да си пасат. И не се разсейвали от възможността да избягат.
Приложението на тази идея към възпитанието е много силно. За да са щастливи и благополучни нашите деца, те трябва да се чувстват сигурни и да се доверяват на правилата и ограниченията, установени от техните родители. Има много решения относно добруването и бъдещето на детето, за което тя или той не бива да се тревожи, разбира се – не в този аспект на неговия или нейния живот.
Вода:
Водата е от огромно значение за развитието на растението. Освен другите неща, тя помага и за разтварянето на хранителните вещества така, че те да могат да се усвоят от растението. Водата също гарантира, че корените няма да изсъхнат дотолкова, че да не могат да продължат да функционират оптимално. Повечето почви, богати на хранителни вещества са непотребни ако на растението му липсва възможност да ги поеме.
Водата представлява смирението в писанията на хасидизма. Смирението е необходимо качество, когато става въпрос за това, че трябва да си отворен да поемеш нова информация.
Децата ни трябва да са смирени, за да се учат; ако те си мислят, че знаят всичко, няма да учат.
По същия начин и ние, като учители и родители трябва да бъдем смирени, за да можем да обучаваме. Когато учим нашите деца, ние трябва да се държим непринудено и да се „снижим” на тяхното ниво. Трябва да преведем онова, което искаме да им кажем, на език, който те спокойно могат да разберат и приемат. Това е една от причините, поради която знанието се сравнява с водата. Водата, както и знанието, се намира в най-спокойните и ниски (в смисъл най-смирени) реципиенти (получаващи).
Има една история за един хасид, който дошъл да се консултира с раби Шнеер Залман от Лиади, относно насоката и образованието на неговите деца.
Когато стигнал до вратата на раби Залман, той забелязал през прозореца, че неговият ребе си играе с неговия внук. Раби Залман пълзял по пода с внука на гърба си, който все едно яздел пони.
Хасидът си тръгнал и се върнал по-късно, за да може да поговори с раби Залман.
След като хасидът споделил своя проблем, раби Залман му казал: „Жалко, че не беше тук преди малко, когато си играех с внука ми. Щеше да видиш какво е нужно, за да се снижиш до нивото на другите хора, вместо да се учиш как да общуваш с тях по-успешно...”
Водата също така представлява проникновение и чистота. Когато искаш да произвеждаш ябълки, например, ти трябва да поливаш ябълковите семки с вода; не можеш да получиш ябълки, ако поливаш портокалови семки с ябълков сок. Чистата вода изважда индивидуалния потенциал на всяко семе. За да извадим индивидуалния потенциал на всяко дете, трябва да му се осигури чиста вода, чистите и неподправени истини на Тората. Тогава то ще расте и ще се развива в своя собствен жизнен път и евентуално ще даде своя уникален принос за еврейския народ.
Слънце:
Дървото се нуждае, както от светлината, така и от топлината, която излъчва слънцето.
Светлина: Ние не само трябва да казваме на децата си какво трябва да правят; ние трябва да им покажем красотата и богатството на това, което е правилно. Намираме изразът (Талмуд, Йевамот 114а, цит. В Раши за Левит 21:1) „леацир гдолим ал актаним”, което означава, че Тора предупреждава възрастните, че те са отговорни за своите деца. Ребе посочва, че изразът „леацир” – буквално „да предупредиш” или „да информираш, да обучиш” – може също да се преведе и с „да направиш да свети”. Родителите не само трябва да научат децата си какво да правят; те трябва и да осветляват света на децата. Те трябва да предадат светлината на юдаизма. В думите на кн. Притчи, Тора ор – Тората е светлина. Изучаването на Тора просвещава, показва кое е правилно и кое е грешно, а не само ни го внушава.
Топлина: Трябва да осигурим децата си с безусловна любов. Любовта ни към тях трябва да бъде предвидима, както изгревът на слънцето. Те никога не трябва да чувстват, че нашата любов към тях е условна. Те трябва да знаят, че дори когато сме сърдити, пак ги обичаме. Тази безусловна любов им внушава самоуважение и сигурност, която им позволява да погледнат с вяра на предизвикателствата в живота.
Въздух:
„Въздухът” обхваща две неща: пространство и атмосфера.
Пространството: Както дървото има нужда от пространство, за да расте, така и детето се нуждае от своя идентичност и „пространство”, в което да се развива. То се нуждае от своето собствено, лично време с родителите. То може да има своите уникални таланти или хобита, които трябва да се развиват. Така също детската индивидуалност трябва да бъде уважавана и защитавана. Това включва нашето внимателно отношение, както и да не издаваме нищо от онова, което ни е било доверено от него. Ребе лично ще отвори всяко едно писмо, което е получил (!), за да защити личното доверие на подателя. Ребе никога няма да позволи някой друг да навлезе в личното „пространство” на другия, без позволение.
Атмосфера: Много е важно да познаваме средата, която заобикаля вашето дете и „качеството на въздуха”, който то диша, както у дома, така и извън него. Какво вижда детето ви у дома? Дали то вижда взаимен респект (споделяне) и любов между родителите си? Вижда ли ги щастливи и спокойни, с когото и да са и каквото и да правят? Какво вижда да правят родителите му? Какво чува да казват (отблизо, или какво очаква да чуе)? Кои са приятелите му? За какво си говорят те у дома? За какво си говорят, когато си почиват? Какво е тяхното отношение, какъв е начинът им на мислене?
Атмосферата се определя не толкова от това, което казваме, колкото от онова, което вършим.
Спомням си, как веднъж говорих с една двойка, които ми обясниха, че не могат да дойдат на у-ще в петък вечер, понеже „имаме уговорка за седмичен бридж с приятели”. Малко по-късно те ми се оплакаха, че синът им направил нещо, което не са го учили да прави. „Безброй много пъти сме го учили, че такова държание е недопустимо за нас. Как може така да обърне гръб на нашето възпитание” - се чудеха те.
- Да си градинар означава да работиш непрестанно. „Той изобщо не ви пренебрегва” - отговорих аз. „Възпитанието ви е успешно. Научили сте го, че може да прави, каквото си поиска, а не непременно каквото трябва... Фактът, че това, което той иска се различава от това, което вие желаете, е само детайл. Той е научил най-важния урок.”
Това, което „вдишва” вашето дете от атмосферата, в която расте е много по-показателно, отколкото какво чува.
Най-важното от всичко е да запомним, че бидейки родители/градинари означава пълен работен ден. Трябва да сме последователни и постоянни в грижата си за нашите градини и непрекъснато да внимаваме за проблеми, които могат да възникнат, за да не бъдат „пречупени пъпките” преди да израснат извън контрол.
Запомнете: Дърветата никога не се оплакват. Подобно и децата често не изразяват адекватно онова, от което се нуждаят. Те често страдат в мълчание. Наше задължение е да отгледаме и закриляме скъпоценното младо стръкче, оставено на нашите грижи.

Eliezer Shemtov

Шабат в семеен кръг

2009-07-23T06:32:00.000-07:00

Шабат (събота) в семейството - това понятие е толкова древно, колкото е древно и самото творение. Свещеното Писание ни разказва за това, как Бог отделил един ден от седмицата за почивка и обновление: след шестия ден от Сътворението Бог «си починал в седмия ден от всичките си дела». През всички векове за еврейския народ шабат означава освещаване (отделяне) на цял един ден от седмицата за поклонение на Бога и за общение на семейството. Езичниците, сред които е живял еврейският народ, считали това като признак на леност и напразно губене на време. Те не разбирали, че следвайки Божиите повеления «да почитат и освещават съботния ден», евреите по този начин провъзгласявали своята вяра в Бога и пълната им зависимост от Него.
За много месиански вярващи, празнуването на съботата означава потвърждение на вярата им в Йеова, Богът от Библията, Създател на вселената и всичко, което я изпълва. Вярващият счита Бог, а не сляпата съдба или природните сили, за източник на своя живот и съществуване. Шабат също означава да признаем с вяра това, което е направил Христос на Голгота, когато Той е станал изкупление за греховете на света и средство за спасение на грешниците. Вярата в Йешуа, Който е въплъщение на Божията Събота, позволява на вярващите да престанат да се питат дали заслужават опрощение от Господа чрез собствена правда и да се присъединят към онези, които чрез вяра са приели Христовата правда. Затова, за вярващия, шабат е вярата, която ни напомня за бъдещата епоха на Месията, за «съботното хилядолетие», когато Бог и хората ще си почиват, по време на праведното царуване на Месията на земята.

Принципът на отделяне на един ден от седмицата за почивка, поклонение и общение, е наследен в църквата от юдеите. Много християни днес възраждат шабат отново като Божий и семеен празник. (Шабат, като семейно тържество, е играл значителна роля за съхранение на еврейския народ.) Месианските вярващи, които спазват съботата като традиция, описана в Библията, правят това по следния ред:

- В петък, преди залез слънце, цялото семейство се събира около общата трапеза...

Запалване на свещите

Бащата казва: «В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог... Всичко чрез Него стана... В Него бе животът и животът бе светлина за човеците... И Словото стана плът и обитаваше с нас, пълно с благодат и истина (Йоан 1:1,3,14) Йешуа (Иисус) – това е светлината на света (Йоан 8:12). От Него ние сме получили сила да станем светлина на света (Филип. 2:15). Чрез запалването на съботните свещи ние посвещаваме тази вечер на Бог, като си припомняме, че Той ни е подарил физически и духовен мир в Своя Син Исус Христос». Майката запалва две свещи и едновременно произнася следното благословение: «Благословен да си Ти, о, Господи Боже наш, Царю на вселената, Който си ни отделил от света чрез Своето Слово и си ни призовал да бъдем светлина на света».

Благодарност (благословия) за виното

Бащата налива чаша вино или гроздов сок (Кидуш) и, вдигайки я, казва: «Виното (или гроздовия сок) означава за нас радост, която изпитваме, когато благодарим за това, че Исус е пролял своята кръв, позволявайки ни да станем съучастници в Неговите дела и да влезем в Неговия мир. По този начин си спомняме за цената, която той е платил за нашето изкупление». Бащата произнася благословия: «Благословен си Ти, о, Господи Боже наш, Царю на вселената, Който си сътворил плода на лозата». Всички, които седят на масата, отпиват от чашата.

Благодарност (благословия) за хляба

Бащата вдига двете хали (съботен хляб), казвайки: «Хлябът ни напомня за това, че на нас ни е подарен истинският хляб от небето, въплътен в Йешуа, нашият Господ. Двата хляба символизират двойното Божие благословение: тъй като Той постоянно се грижи за нашите физически и духовни нужди». Бащата произнася благословение: «Благословен си Ти, о Господи Боже наш, Царю на вселената, Който изкарваш хляба от земята». Всички, седящи на масата преломяват (си отчупват от) хляба.

Благодарност (благословия) за жената

Мъжът отново потвърждава своята любов към жена си, като и оказва чест. Той чете Притчи 31:10-31 и въздава хвала на Бога за своята жена в присъствието на децата.

Благодарност (благословия) за децата

Бащата полага дясната си ръка на главата на всяко дете поотделно и произнася следното благословение: «Нека Бог ви направи като Ефрем и Манасия (за синовете); като Рахил и Лея (за дъщерите). Господ да ви благослови и запази; да ви осияе Господ със светлината на лицето си и да ви помилва; нека Господ да обърне лицето си към вас и да ви даде мир! Нека така да призовават Името ми над синовете на Израел и Аз ще ги благословя. (Тук бащата може да добави молитва, касаеща конкретно неговите синове или дъщери.) Нека Духът Господен да пребивава с вас - Дух на мъдрост, разбиране и сила, Дух на откровение и страх от Господа - радвайте се в подчинение на Господа». Бащата и майката (или един от тях) могат да изпеят заедно с децата няколко песни (зимрот), подходящи за възхвала и поклонение на Бога по време на празнуването на съботата.

Изучаване на Божието Слово

Празнуването на съботата е много подходящо време за четене на Библията от цялото семейство. Изучаването на Божието Слово е едно от най-важните видове поклонения. Препоръчително е, всички членове на семейството - деца и възрастни, да взимат активно участие в обсъждането. Спомняте си, че шабат е, преди всичко семеен празник, по време на който членовете на семейството имат възможност да изпитат радостта от пребиваването си в Господа и от общението един с друг. Това е време на почивка от всички грижи, със съзнанието за това, че тази почивка е възможна само поради Божията благодат и чрез нашата вяра в Йешуа аМашиах (Иисус Христос), благодарение на Когото ние можем да живеем в любов и мир. (Препечатано от списание «Восстанови!»)

Б. П.

Лъже – Месиите и Истинският Месия

2009-07-23T06:30:00.000-07:00

Лъже – Месиите и Истинският Месия
Автор: Рав Фарбер

Шавуот е празникът, който се празнува 50 дни след Песах. Писанията ни казват, че трябва да изброим 49 дни или 7 седмици след денят, който следва след шабат на Песах; след който на петдесетия ден настъпва празникът Шавуот. Тези 49 дни са ни известни и като Омер - Ваикра (Левит 23:15): "От първия ден след шабат, в който ден принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем пълни седмици." По традиция и според изчисленията на равините, Шавуот се нарича и «Зман Матан Торатейну» което означава «времето, в което са ни дадени Асерет адиброт (Десетте Заповеди). Според нашите изчисления, тава е в този период на годината, когато Моше получил от Б-га Асерет адиброт на планината Синай. Уверен съм, че не е просто съвпадение, че Петдесятница (денът на слизането на Святия Дух, съгласно книгата Деяния на Апостолите.) се пада (е бил установен) точно на този ден, в който е и Шавуот.
От Възкресението на Йешуа до Неговото възнесение на Небето минават 40 дни. Преди да бъде скрит от облаците Йешуа казал на Своите ученици, че те трябва да се върнат в Йерусалим и там да чакат, докато а-Шем (Всевишният) не им изпрати Святия Дух (Руах а-Кодеш).
Това се случило след 10 дни - на Шавуот, т.е. точно 50 дни след Първите Плодове (Йом а-Бикурим) или денят, в който се подвижвал първият сноп пред Г-спода. Това е бил първият Йом а-Бикурим, когато Йешуа възкръснал от мъртвите. Това е денят на първите плодове - Възкресението. Слизането на Святия Дух на Шавуот очевидно е изпълнение на пророчествата дадени от Йермияу преди хиляди години.
Йермияу 31:31- 33 – „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет. Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона (Тора-та) Си във вътрешностите им и ще го напиша на сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мои люде.”
Б-г написал Тората върху сърцата на людете Си. Еврейската традиция поставила още един празник в 49-дневния период на Омера.
Този празник се нарича Лаг ба’Омер (33-ия ден от Омера). Най-популярното обяснение за произхода на този празник дават две велики личности от еврейската история. И двамата са живели в Израел и са били преследвани от римляните в периода, непосредствено преди 135 г. от н.е. Един от тях - раби Акива бил еврейски учен от втори век, а другият - Шимон Бар-Косба, командир на неголям въстанически отряд, който нападал римските окупационни войски.
Раби Акива бил много впечатлен от личността на Бар Косба. Легендите ни разказват колко силен е бил, толкова силен, че можел с голи ръце да изкорени дърво от земята, преминавайки покрай него на коня си. Бар Косба успял да удържи изключителни победи над римляните. Поради тези победи раби Акива му дал името Бар Кохба. Косба означава грозд фурми, а Бар Кохба - син на сияеща звезда. Раби Акива променил името на Бар Косба, защото той искрено вярвал, че той е истинският Машиах (Месия), когото Израел отдавна чакал.
Бамидбар (Книга Числа) 24:17 - „Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова и ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци и ще погуби всичките Ситови потомци.”
В края на краищата римската армия нанесла поражение на Бар Кохба и същевременно убила раби Акива и всичките Му ученици. Хиляди евреи умрели, защитавайки лъже-Месията. Нашият народ (евреите), в непрестанната си надежда за пришествието на Гоел (Спасител) никога не е бил склонен да нарече някой човек Месия.
- Шимон Бар Косба през второто столетие, Шабатай Цви в 17 век и съвсем неотдавна Любавичкият раби Менахем Мендл Шнеерсон. Всички те не успели да се материализират като истински Мессии. Изборът на тези неудачни Мессии бил определен като религиозно изграждане (възстановяване, утвърждаване); в други случаи, тези лидери, които са ги избирали, били считани за лъжепророци. За да обяснят неудачния си избор, днес някои казват, че всеки век си има своя Месия, своя Помазаник. Разбира се, това обяснение не е правилно (неразумно е – бел. пр.)!
В течение на векове нашият народ е очаквал истинския Машиах според написаното в Танаха (Писанията, СЗ). Писанията ни казват, че той ще възстанови трона на Давид и ще върне на Израел неговата предишна слава. Това е този Машиах, когото чака Израел, а не извинителното обяснение, че «всеки век си има свой Месия». В книгата Зоар а-Ракия, книга на еврейския мистицизъм, ясно е написано, че Машиах ще притежава следните качества: "Той ще донесе нормалния живот на света, душата на Машиах ще обитава в небесния Ган Еден (Райската градина), Той ще умре, след което ще се възнесе на небесата и чак след това ще се яви на Израел и ще бъде приет от тях."
Книгата на пророк Даниел ни учи, че Машиах трябва да дойде преди разрушението на Втория Храм.
Йешаяху (Исайя) 11:1 - „И ще израсне клонка (филиз) от Йесеевия пън и отрасълът от корените му ще носи плод.” Този стих ни говори, че Той ще бъде клонка от корена на Йесей. (Исая 9:6 ни казва, че Той ще бъде Княз на мира, Чудо, Бог могъщ, Баща на вечността...!!! – бел. моя)
Теилим (Псалом) 22 казва, че „Той ще страда и ще умре за нашите грехове. (+Исая 53гл.)
Псалом 6 ни казва, че Той ще възкръсне, а Захария 12 ни казва, че Той ще се върне в слава!
Кой е този Машиах, за Когото говорят Писанията?
Това е не някой друг, а смият Йешуа Бен Йозеф (Синът на Йосиф), мъченикът, който дойде, за да умре за нашите грехове, Който възкръсна, възнесе се на Небесата и Който скоро ще се върне, за да изпълни Писанията, като Йешуа Бен Давид (Син на Давид), великият Цар на Израел!

Б. П.

Йешуа в еврейските празници

2009-07-23T06:24:00.000-07:00

Автор: Лорен Джейкъбс

Назначените от Бог празници, записани в Левит 23 глава имат много цели. Година след година те определят ритъма на нашия живот според циклите, които Бог е определил за творенията Си. Те ни напомнят за онези велики дела, които Бог е извършил в историята на Израел. Ние никога не трябва да забравяме и това, че Месията Йешуа, апостолите и ранното месианско движение, са празнували тези празници. Освен това, всеки празник е пророчество, което показва какво върши Бог в човешката история. Изучаването на тези празници назидава нашата вяра и ни помага по-добре да разбираме цялото Божие Слово.

ШАБАТ: СЪТВОРЕНИЕ, СПАСЕНИЕ, ЗАЪРШЕК

Първият празник, споменат в Левит 23, е Шабат. Възможно е той да оглавява списъка, по причина че е най-важният празник от всички изредени след него. Шабат се празнува всяка седмица, докато другите празници се празнуват веднъж в годината. Думата "шабат" означава "почивка". Всеки седми ден започва от петък вечер (залез слънце) и завършва в събота вечер (след залез слънце) и е отделен за почивка. Защо считаме, че денят започва със залеза на слънцето? Отговорът се намира в първата глава на книгата Берешит (Битие), където пише: "Настана вечер, настана утро - ден един.” Всеки Божий ден, още от момента на Сътворението започва със захождането на слънцето и еврейският народ винаги е следвал този пример. Шабат е даден, за да ни напомня, че Бог е сътворил вселената за шест дни, а на седмия ден Си е починал! Шабат ни напомня и за спасението. Ние сме започнали да съблюдаваме Шабат едва след като еврейския народ е бил изведен от робството в Египет. Този ден ни напомня и за изкуплението чрез Месията, Който нарече себе си "Господар на Шабат". Като Господар на Шабат само Той може да ни даде съботния мир, както ни е обещал, когато казва: - "Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя! Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен в сърцето си, и ще намерите покой за душите си!" (Матей 11:28-29). В действителност ключът към победоносен живот е в Неговата почивка (покоят в Него), през което време Той ще работи чрез нас. Шабат ни напомня и за края на всичко. Един ден Йешуа ще се върне на Земята и ще донесе желаният от целия свят мир.

ШАББАТ И ЧИСЛОТО СЕДЕМ

Божият календар е построен около числото седем, което в цялата Библия е число, символизиращо пълнота. Така, както седемте дни съставляват пълната седмица, като в седмия ден си почиваме, така и седмия месец е един вид съботен месец, завършващ цикъла на ежегодните празници. Всяка седма година е била съботна година, в която земята на Израел се е наслаждавала на покой. Освен това, след края на всяка 49-а година, когато започвала 50 година, по Божия заповед тя се наричала "Шанат Йовел" - "Юбилейна година". Имуществото трябвало да бъде върнато на своите първоначални притежатели, продадените в робство трябвало да бъдат освободени, земята на Израел трябвало да получи допълнително още една година почивка и целият народ на Израел се връщал в състояние на равновесие. Но връзката на "Шанат Йовел" не се изчерпва с числото седем в Божия календар. Сред мъдреците на Израел съществува традиция, съгласно която седемте дни на творението символизират седем хиляди години от човешката история. Както и обикновената седмица, първите шест хиляди години ще бъдат изпълнени с труд и умора. Но Шабат символизира бъдещата епоха, когато Месията ще управлява над цялата земя, която ще може да се наслади на хилядолетния си покой.

ПЕСАХ: ПЪРВИЯТ ОТ СЕДЕМТЕ ГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ

Първият от седемте ежегодни празници е Песах, с който се открива Божият годишен календар. "Този месец да ви бъде начален месец, да ви бъде първият от месеците в годината." (Изход 12:2). Песах се пада по време на месец Нисан (Авив), който обикновено съвпада с месец март или април. Песах се празнува през пролетта, когато земята е изпълнена с нов живот след студената зима, подобна на смъртта. Този факт, че Божият календар започва с пролетта несъмнено има своя смисъл. В краен случай това е много по-логично, отколкото годината да започва по време на мъртвата зима, както това е прието в западния свят.

Освен, че с Песах се открива Божиия календар, с него също така се отбелязва и началото на историята на Израел в качеството му на свободен народ. Историята на Песах започва с това, как еврейският народ отишъл в Египет по времето на Йосеф, който станал избавител, както на Египет, така и на своя собствен народ. След много години в Египет се издигнал нов фараон, който не помнел Йосеф. Вместо да прояви благодарност към еврейския народ, той го поробил. Бог издигнал Моше (Мойсей), който отишъл при фараона и поискал от него да пусне еврейския народ. Но фараонът ожесточил сърцето си и отказал, след което Бог изпратил десет наказания в земята на Египет. Десетото наказание било по-ужасно от всички предишни: смърт за всички първородни по цялата египетска земя, първородните на човека и първородните от добитъка. Ако вие бяхте първороден син, за вас щеше да има само един начин да избегнете смъртта в тази първа пасхална нощ. Господ Бог заповядал на всяко семейство да си вземе непорочно едногодишно агънце. Трябвало е да го убият и да съберат кръвта му в леген. След това е трябвало да вземат от тази кръв и с нея да намажат двете страни (каси) на входната врата, както и горния праг на дома, в който е трябвало да бъде изядено това пасхално агне. Бог обещал, че в тази нощ Божий ангел щял да мине по цялата земя, поразявайки всеки дом в Египет, но щял да отмине (прескочи) домовете, чиито прагове били белязани с кръвта на непорочното агне. Първородният син щял да бъде спасен от смъртта, а на другия ден целият Израел - избавен от Египет. След това Бог ни хванал за ръката, така да се каже, и ни повел през пустинята към обетованата земя.

Виждаме, че Песах е бил пророчество за едно по-велико изкупление, за по-важен Изход и по-прекрасен Агнец, Който е трябвало да дойде. Йоан Кръстител е разбирал това, когато изрекъл думите: „Ето Божият Агнец, Който ще понесе върху Себе Си греховете на света”.

Песах е предсказание за това, че Бог веднъж ще изпрати Своя Син на този свят и Той ще стане последната жертва, проляла Своята кръв на кръста, за да може Бог да „мине покрай” греховете на тези, които вярват в Месията. В резултат на това, Той ни извежда от нашия Египет, нашето робство в света, нашето заробване от греха, нашият плен в плътта и робството на врага. Господ ни хваща за ръка и ни повежда през пустинята на този свят към Новия Йерусалим. Няма никакво съвпадение в това, че Месията Йешуа е умрял именно като Пасхален агнец. Неговата последна вечеря била седер Песах и Той умрял, като изпълнение на празника Песах.

Ще видим с вас подобен образец и в останалите Божии празници. Всеки един от тях е предсказал нещо, което Месията е щял да извърши и всяко нещо щяло да се изпълни на определения си ден.

ПРАЗНИКЪТ НА МАЦАТА (Безквасните хлябове)

Пазникът на безквасните хлябове (Маца) започва в навечерието на Песах и продължава 7 дни. Нищо квасно не бива да се яде през този период. Една от причините, поради която ядем маца, се състои в това, че тя ни напомня за нашия успешен изход от Египет. Ядейки маца ние си спомняме за това, че когато Бог ни е изкупил, Той ни е извел толкова бързо, че не сме имали време да си приготвим хляба. Има и още една причина, за това да ядем маца. В цялото Писание квасът се използва като символ на греха. Тъй както малкото квас се разпространява бързо и заквасва цялото тесто, така и малкият грях бързо се разпространява и поразява човека и дори цялото общество. Преди Песах, еврейските семейства прекарват няколко дни и дори седмици, за да изчистят щателно своите домове от всякакъв квас. Равинът Павел е бил запознат с тази церемония за очистването на дома от всякакъв квас. Той писал до вярващите в месианските общини на Коринт: „Няма с какво (добро) да се похвалите. Нима не знаете, че малко квас заквасва цялото тесто! И така, очистете себе си от стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни, защото нашата Пасха, Месията, беше заклан за нас. Затова, нека празнуваме не със стар квас, не с кваса на порока и лукавството, но с безквасните хлябове (маца) на чистота и истина.” (1Коринт. 5:6-8)

Равинът Павел използвал тази церемония за очистване на дома от кваса, за да ни научи че трябва да очистим живота си от греха, ако искаме да получим благословение от Месията, нашият Пасхален Агнец.

По време на Своя последен Седер (Пасхалната трапеза), Месията Йешуа взел безквасните кори (маца) и ги раздал на Своите ученици, придавайки на тази маца ново значение, като казал: "Това е Моето Тяло, което се преломява за вас; Това правете за Мое възпоменание". Всъщност Йешуа казал: "Аз Съм изпълнението на безквасния хляб; Аз Съм първият човек измежду всички живели някога, Който не е съгрешил нито веднъж". Той успял да противостои на всички изкушения и затова, в Празникът на Мацата Неговото тяло било преломено и Неговият безгрешен живот бил предаден за смърт на кръста, за да разруши властта на греха. Празникът на Мацата ни учи, че ние сме съединени с Месията посредством нашата вяра в Него. Той ни дава сила да одържаме все повече победи над греха в нашия живот. Когато ние се съединяваме с Безгрешния, Неговата победа над греха става и наша победа. В един славен ден, когато Той дойде, ние ще бъдем подобни на Него и в този ден и ние ще одържим пълна победа над греха.

ПРАЗНИК НА ПЪРВИТЕ ПЛОДОВЕ (Омер)

Празникът на първите плодове е третият годишен празник и също така се празнува по време на пасхалната седмица. Песах започва в навечерието на 14 Нисан. Празникът на първите плодове се пада на 16 Нисан, който е в третия ден на Песах. В древността, когато Храмът още е бил в Йерусалим, на този ден първосвещеникът на Израел донасял първият сноп от ечемик и подвижвал този пръв сноп, принасяйки го като движим принос. Тази церемония била подобна на молитва. Подвижвайки първия сноп от жетвата, първосвещеникът всъщност казвал следното: „Господи, Боже на Израел, благодарим Ти за началото на жетвата през тази година, Ние Ти принасяме първите плодове на урожая от тази година. Приеми този първи сноп, като начало и като най-добрата част на урожая. Господи, приеми нас, Твоят народ и молим Те, дай ни да пожънем и остатъка от жетвата.” Ако Бог приемел приноса на първите плодове, това било гаранция, че Той ще ни благослови и през останалата част от жетвата на текущата година. Празникът на първите плодове бил също така пророчество за това, че Месията, Който е умрял за нас на Песах, отново ще се върне към живот. Смъртта не може да задържи Безгрешния. Бог ще Го възкреси от мъртвите. И Той ще бъде възнесен като „Пръв плод от умрелите” (1 Кор. 15:20). Това означава, че Месията е начатъкът на Божията жетва от човеците, Първият, Който е трябвало да възкръсне от мъртвите. Като Пръв Плод, Той е и началото на най-добрата част, преобраз и модел за всички, които са се прилепили към Него. Поради това, че Бог Го е намерил угоден за Себе Си и остатъкът от жетвата на човечеството ще бъде по подобен образ възкресена, за да получи вечен живот.

Напълно е възможно Месията Йешуа да е възкръснал на Празника на Първите Плодове. Писано е, че Йешуа възкръсна на „третия ден”. Песах започва на 14 Нисан. Празникът на Първите Плодове – на 16 Нисан. И така, имаме част от 14 число, целия 15 Нисан и на третия ден - 16 Нисан. Възможно е в този ден, когато първосвещеникът е принасял първия сноп от ечемика, Бог да е възкресил Месията от мъртвите, като пръв плод на изкупеното човечество. Празникът на Първите Плодове е истинският библейски ден на възкресението. Много ми се иска ц-вата да приеме този празник, даден от Бога, като символ на възкресението, а не да го заменя с великденски яйца, зайци и печени бутчета.

ШАВУОТ

Следващият празник в Божия календар е Шавуот, което се превежда като „седмици”. Той се празнува седем седмици плюс един ден след Празника на Първите плодове. Българското понятие „Петдесятница” е възникнало поради това, че е на петдесетия ден след Първите Плодове. На Шавуот се изисквало от всички мъже в Израел, за втори път в годината, да направят своето поклонение в Храма на Йерусалим. Идвайки тук, ние сме длъжни да донесем първите плодове от пшеницата. Този път първосвещеникът подвижвал пред Бога два пшенични хляба, изпечени с квас. Това е необичайно, тъй като по всичко се вижда, че това е единственият принос, в който се съдържа квас. Като цяло библейският принцип се състои в това, че всичките приноси на Бог не трябва да съдържат квас, тъй като квасът символизира греха (левит 2:11-12), Този принос на два хляба, е бил още една визуална молитва. Изпълнявайки тази церемония, първосвещеникът в действителност се молел: „Господи, благодарим Ти, че Ти си продължил жетвата до урожая на пшеницата. Принасяме Ти тези първи плодове, като начало и най-добрата част от този урожай. Господи на жетвата, молим Те да ни дадеш да съберем и остатъка от жетвата през тази година.” Шавуот е също така пророчество за това, че възкресението на Месията, което се е случило преди 50 дни, ще се разшири и ще обхване още по-голяма част от човечеството. Втората глава на Деянията на апостолите описва изпълнението на този празник: на петдесетия ден след възкресението на Йешуа от мъртвите, Неговите първи последователи се събрал в Йерусалим на празника. Същият Дух, който възкресил Йешуа от мъртвите, се излял на Неговите първи ученици. На новата месианска Общност бил даден Св. Дух и силата на Неговото възкресение. Това се случило в деня на Шавуот, като изпълнение на Шавуот.

От времето, когато бил разрушен Храмът в Йерусалим, 70г. от н.е., еврейският народ не можел повече да принася два хляба като движим принос. В резултат на това акцентът на празника бил изместен. Според еврейската традиция Шавуот е денят, в който Израел е получил Закона на планината Синай. Трябва да помним обаче, че получаването на заповедите не минало безпроблемно. В същото време, в което Моше (Мойсей) се намирал на планината, за да получи плочите на завета, останалият в подножието Израел, се покланял на златния телец. Моше, слизайки от планината, видял това и възкликнал: „Който е Господен – при мен”. Племето на Левий, докато се приближавало към него, преминавайки през Израилевия стан, избило около 3000 души, участващи в това идолопоклонство. 3000 души били избити на Шавуот, в денят, в който бил даден Законът. Замислете се над това в светлината на факта, че на този Шавуот, когато бил даден Св.Дух, около 3000 души се върнали в живота. Каква по-ярка илюстрация за това, че „буквата” (на Закона) убива, а Духът оживотворява! (2 Кор. 3:6)

Защо движимият принос е бил с два хляба, а не с един? Двата хляба могат да се възприемат като символ на двете групи хора, които съставляват месианската общност. В Римляни 11, равин Павел прави аналогия с маслиненото дръвче, което се състои от естествените клонки на еврейския народ. По-късно, към маслината на спасението и благословението се присаждат и клонки от дива маслина. Възможно е, двата хляба, които са принасяли свещениците като движим принос на Шавуот, да символизират природните (естествените) клонки – еврейския народ, а клонките от дивата маслина, езичниците, присадените към Маслината. Всеки от хлябовете е непълноценен без другия. Еврейският хляб не е пълноценен без не-еврейския хляб и езическият хляб не е пълноценен без еврейския.

Защо тази жертва се е принасяла с квас, символизиращ греха? Хлябът символизира месианската общност, която се състои от грешни мъже и жени. Ние се борим с греха всеки ден от нашия живот. Ние все още не сме се уподобили на Месията Йешуа, чистият безквасен хляб. Един ден, когато Той дойде, ние ще станем подобни на Него и ще удържим пълна победа над присъствието и силата н греха в нашия живот. Но, докато настъпи този ден, всеки от нас е принуден да се бори с греха.

Първите четири ежегодни празници са взаимосвързани по значение. Всеки от тях се празнува през пролетта. Всеки от тях символизира събития, свързани с Първото Пришествие на Йешуа. Всеки от тях се е изпълнил, именно на своя си ден от календара. Примерно – Песах е предсказание за смъртта на Месията и Йешуа наистина е умрял, като изпълнение на празника Песах. Подобен пример виждаме и в останалите три празника.

ЛЯТО

След четирите есенни празници настъпва лятото, по време на което зрее урожая. С всеки изминал ден посевите се приближават все повече до времето на есенната жетва. Лятото символизира последните две хиляди години от историята. Святата общност на Месията, състояща се от евреи и не-евреи, започнала развитието си в Израел, сред еврейския народ, но след първото столетие, се разпространила сред народите по целия свят. В продължение на 2000 години Благата вест се вкоренила по цялата земя. Урожаят на човечеството се готви за жетва.

ПРАЗНИКЪТ НА ТРЪБИТЕ

Точно така, както са свързани помежду си четирите пролетни празници, така са взаимосвързани и трите есенни празника. Те са свързани с второто Пришествие на Месията. Всички те се празнуват в седмия месец – месецът на пълнотата. Ако образецът, който видяхме при пролетните празници е верен и за есенните, тогава и те ще се изпълнят, всеки на своя си ден. Есенните празници носят пълния завършек на Божия план за избавлението на човечеството. Първият есенен празник е Празникът на тръбите. Той се празнува на първия ден от седмия месец, месец Тишри. Според еврейския народ той се нарича Рош аШана – еврейската Нова Година. Това е традиционната еврейска Нова Година, но не и началото на библейската година, защото този празник е в първия ден на седмия месец. Защо тогава го наричат еврейска Нова Година? Причината за това се крие в корените и времето на Вавилонския плен, който започва около 586г. пр. н.е. Вавилонската Нова Година се е празнувала през есента и тъй като евреите са били в изгнание, те са приели някои елементи от вавилонския календар, включително и тяхната Нова Година. Според Библията, истинската „еврейска Нова Година” е през пролетта, когато се празнува Песах. Господ ясно е казал това на Моше в Изход 12:2: „Този месец да ви бъде начален месец, първият месец да ви бъде от годишните месеци.”

В първият ден на седмия месец ни е казано да си почиваме и да тръбим с шофар (рог от елен). В древен Израел с шофар са тръбели по различни причини. Ако се приближавала опасност, тръбели с шофар. Ако било нужно да се извести някоя важна вест, тръбели с шофар. Ако царят се готвел да посети града, пред него тръбели с шофар. Месианските юдеи тръбим на този ден с шофар, защото прогласяваме скорошното завръщане на Месията на планетата Земя. В Новия Завет за връщането на Йешуа е казано, че ще бъде съпроводено с тръбен звук от шофар (1Кор. 15:51-52 и 1 Солунци 4:16). В книгата Откровение Месията Йешуа се завръща на земята при звука на седмата тръба. Шофарът трябва да ни пробуди и да ни подготви за Второто пришествие на Месията и други събития, свързани със седмия месец.

ЙОМ КИПУР - ДЕНЯТ НА ИЗКУПЛЕНИЕТО

На десетия ден от седмия месец настъпва Йом Кипур, Денят на Умилостивението и Изкуплението. Това е бил единственият ден, в който на първосвещеника е било позволено да влезе в Светая Светих на Храма, където той бил длъжен да попръска с кръв Ковчега на Завета и да принесе изкупителна жертва за греховете на Израел. Това е най-свещения и тържествен ден, в който еврейския народ пости и се моли за прошка. Равините учат, че има 10 дни за покаяние - от началото на Празника на Тръбите до края на Йом Кипур. Според традицията, ако човек не се покае по време на тези 10 дни, Бог изтрива името му от Книгата на Живота и в рамките на следващата година той може да умре. Това е ден на съд, очистване и изкупление. В пророчески смисъл този ден ни посочва бъдещият ден на съд и очистване, който ще последва веднага след завръщането на Йешуа. Този съд е описан в Матей 25 гл. Йешуа ни говори за това, че след Неговото завръщане, Той ще утвърди Своя престол и ще съди всичките народи. Народите и хората, които се обърнат към Бога, ще бъдат поканени в Неговото Царство. Но, народите и хората, които не се покаят, ще бъдат лишени от възможността да живеят в това Царство. Напълно вероятно е този ден да бъде именно в един от бъдещите дни на Йом Кипур.

СУКОТ – Шатроразпъване

И накрая, стигаме до последния от ежегодните празници, Сукот, Празникът на Шатрите. Това е седмия по ред празник и той се празнува в седмия месец. С този празник Бог завършва Своя план за изкуплението на човечеството. Сукот се отбелязва на петнадесетия ден от месец Тишри и продължава 8 дни. За трети и последен път в годината, еврейският народ е длъжен да се събере в Йерусалим за празнуването на последния празник на жетвата. Построяваме си палатки/шатри, и ги украсяваме с клонки и есенни плодове. В тези шатри живеем през всичките 8 празнични дни. Ние, също така взимаме клонки от върба, палми и мирта, размахваме ги във въздуха, молим се и се радваме. Тези временни шатри, в които прекарваме цялата седмица от празника, ни напомнят за изхода от Египет и нашето четиридесет годишно скитане в пустинята. Те ни напомнят и за това, че нашето кратко пребиваване в този свят е само временно. Ние сме само пришълци на тази земя и чужденци, без постоянно местожителство. В пророчески смисъл Сукот ни посочва бъдещия по-велик Изход. Той предсказва последната жетва на човечеството. Този празник е предусещане за онези вечни жилища, които Месията Йешуа ни е приготвил. В края на този век Бог ще събере плодовете от изкупеното човечество в Своето Царство. Това е и целта на всички Божии действия в човешката история, които водят до Царството, чакащото изкупление човечество.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бог има генерален план за спасение на падналото човечество, който Той е открил в еврейските празници. За да стигнете до целта, която е разкрита в тях, трябва да започнете с Божия календар. Трябва да си починете от делата си и да влезете в тази съботна почивка, която може да ви даде само Месията. Трябва да вярвате в това, че Йешуа е Пасхалният Агнец, умрял за вашите грехове и, че Той е безквасният хляб, одържал победа над греха. Нужно ви е да повярвате в това, че Той е изпълнение на Празника на Първите Плодове. Този, Който възкръсна от мъртвите. В изпълнение на Шавуот (Празникът на Седмиците), вие трябва да приемете Неговия Дух и да станете част от месианската Общност. След което трябва да чакате Неговото възвръщане и по този начин да вземете участие в Празника на Тръбите. Изпълнявайки Йом Кипур, вие, освен всичко останало, трябва да помните и това, че Той ще се върне на Земята и ще настъпи денят на съда. Вярващите в Него няма да бъдат осъдени, защото са преминали от смъртта в живота. Затова, на самия край, вие ще бъдете призовани в онова славно и вечно Царство, което е приготвено за очакващите изкуплението. След това онези, които са се примирили с Бога на Израел чрез прекрасния Месия, изпратен от Него, ще управляват с Него завинаги, което ще е бъде изпълнение на празника Сукот. В Йешуа е изпълнението на тези свещени дни. Той ги е изпълнил със смисъл и значение за всички, които искат да ги празнуват. Познавате ли Го? Надявам се! От това зависи вашият живот във вечността!

&&&

Б. П.

ЙЕШУА В ЕВРЕЙСКАТА ПАСХА

2009-07-23T06:22:00.000-07:00

Мойш РОЗЕН

За Авраам - първият евреин, да напусне Ур Халдейски, следвайки призива на живия Бог, означавало да пожертва комфорта и спокойствието в своя живот. Град Ур е бил един от древните, най-важни градове на Месопотамия, чиято площ била около четири квадратни мили в близост до реката Ефрат, вливаща се Персийския залив. Гражданите на Ур, чиято численост превишавала половин милион жители, живеeли в безопасност зад градските стени. Те се ползвали от благата на високоразвитата култура и цивилизация на своето време. Жителите особено се гордеели с изисканата архитектура на храмовете построени от тях в чест на многобройни божества. Градът бил център на широко разпространения култ към бога на луната.
Авраам заедно със семейството си, следвайки Божията воля, се отказал от всички удобства на уредената земя и започнал получергарски начин на живот. Бог обещал на Авраам земя за него и потомците му, поради което той е имал правото да се счита като скитник, тъй като този момент не е имал постоянен дом. Той преминавал от място на място, намирайки се в непосредствена зависимост от времето през годината, търсейки пасища за стадата, обработвайки земята. Шатрите са били единственото му укритие от жаркото слънце и жестокия пустинен вятър, но умрелите Авраам полагал в пещери, бидейки уверен, че все някога тази земя, наистина ще принадлежи на него и потомството му. Той вярвал, че Бог ще му даде сигурен и постоянен дом, търпеливо очаквайки това благословено време.
Голямата суша и гладът подбудили Яаков, внукът на Авраам, впоследствие да напусне Ханаан заради обещаното препитание в Египет. И отново племето на Авраам сваляло коловете на своите шатри. Събирайки всичко припечелено, запаси от храна и вода, заедно с жените, децата и стадата, евреите се отправили на юг. Благодарение на Йосиф, младият син на Яаков, фараонът приел Яаков и синовете му, като почетни гости, предлагайки им, свободно да ползват всички богатства на Египет, като им дал да живеят в земята Гошен (Битие 47:6). Гошен бил плодороден участък от земята, подобно на делтата на Нил, в североизточната част на територията, която днес е ограничена от Кайро на югоизток и Александрия на северозапад. Тук към евреите се отнасяли с уважение и те се чувствали в безопасност.
Фараоните в онова време били от семитски произход и те били благосклонни към евреите. За първи път, откакто Авраам напуснал Ур, те се наслаждавали на усещането за твърда почва под краката си. В Гошен те живели тих пастирски живот, без да се грижат за нищо друго. Веднъж в годината Нил излизал от коритото си, носейки живителна влага, обогатявайки почвата. Страната изобилствала със сочни пасбища за животните, а плодородната почва давала необходимата храна за хората. Така, в продължение на две столетия, потомците на Авраам благоденствали. Изход 1:9 свидетелства за такъв бръз ръст в числеността на евреите, че дошлият на власт фараон бил обезпокоен от това, че в страната му има повече евреи, отколкото египтяни. Децата на Израел се чувствали толкова комфортно и безгрижно, че било лесно да забравят за това, че Египет не е земята, която им е обещал Бог за наследство. Възможно е някои от тях дори да са забравили за самия Бог.
За потомството на Авраам Египет е бил като вулкан, който заплашвал да изригне. 210 години евреите живели в подножието му, без да подозират опасността. Но вулканът се събудил, пламъците му заплашвали да погълнат евреите: издигнал се нов фараон, който не познавал Йосиф (Изход 1:8). Боейки се от силата и могъществото на множеството еврейски пришълци, фараонът се обърнал против тях и ги поробил. Децата на Израел оставали в Гошен, но тази земя вече не им принадлежала. Сега те принадлежали на земята, Египет и фараонът, който олицетворявал себе си с Египет. Лишени от всички почести и дори от заплатата за труда си, те били длъжни да служат на фараона с изнурителна работа, обливайки се в пот на полята, строейки градове-съкровищници. Трудовите отношения били прости, нямало никакъв съдебен надзор за управляващите. Всичко и всички принадлежали на фараона. Той назначавал надзирателите, старшите работници, които следели за това, да се изпълнява съответния обем на работа. Когато фараонът започнал да притеснява евреите, той заповядал на надзирателите да им дават повече работа, отколкото те биха могли да свършат.
Синовете на Израел се трудили тежко и много страдали под властта на жестокия фараон, и въпреки това тяхната численост растяла. Разяреният фараон издал заповед да се унищожават еврейските новородени от мъжки пол, за да може по този начин да бъде унищожен целият народ. Тогава израилтяните си спомнили за Бога на своите отци. В края на краищата, те били принудени да признаят, че се нуждаят от спасение. Те трябвало да се избавят не само от властта на фараона, но и от самия Египет. Бидейки в робство и нужда, те извикали към Бога и Той чул техните проникнати с болка молби. И сега, когато те били готови да приемат Неговата помощ, Той им напомнил за Своя завет с Авраам, Исаак и Яаков; избавлението наближавало. Намирайки се в Египет, евреите не забравили обреда на обрязването (Иисус Навин 5:5), но към обещаната им земя, те не се стремели особено. Те имали нужда от изкупление, от възстановяването на своя статус, като народ на завета, принадлежащ на Господа.
Йеова би могъл да порази злобния фараон в миг на око, за да облекчи страданията на Своя народ. Той би могъл да създаде благоприятна за евреите обстановка в Египет. Но това не влизало в Неговия план относно Израел. Синовете на Яаков били длъжни да напуснат Египет, за да служат на живия Бог. Всичко старо трябвало безследно да си отиде. Библията учи, че никой не може да види Царството Божие, ако духовно не се новороди (Йоан 3:3). На народа на Израел също било нужно ново начало, ново рождение. Пасхалното изкупление подготвило синовете на Яаков за Нов завет, който по-късно бил сключен на планината Синай, възстановил ги и ги укрепил, като Божий народ. Пасхалните събития променили системата на отчитане на времето в Израел. Бог заповядал на евреите да смятат месецът на тяхното избавление от Египет за първи в годината, което подчертавало неговото историческо значение. Евреите започнали да броят времето на своето съществувание като народ от месец Нисан (Авив).
И така, Господ спасил Израел поради Своята милост, а също и защото Той е верен на завета, сключен с праотците. Това било ново рождение, ново начало. И този път, поколението (семето) Авраамово не трябвало да забравя своето задължение, да остане вярно на Святия Израилев; те били длъжни да помнят Неговите обещания. Те били длъжни да помнят, че Той ги е извел от Египет с крепка мишца и чрез Своята простряна десница. Изкуплението на Израел от Господа трябвало да остави неизгладим отпечатък в умовете и сърцата на бъдещите поколения, да им служи като вечно напомняне и свидетелство за Неговата вярност към Своя народ. По какъв начин народът би могъл вечно да пази споменът за това избавление? Книгите и свитъците привличат вниманието само на учените; думите, с времето губят своя смисъл. Затова Бог заповядал ежегодно да се инсценира тази първа пасхална нощ, учредявайки церемония, която посредством чувствата да предизвика всеки човек и всяко поколение. Подобно на примерите, които ползваме днес, преподавайки абстрактни реалности на малките деца, Господ направил човешките чувства Свои съюзници, когато обучавал Своя народ на светите истини.
АГНЕЦЪТ
Бог започнал преподаването с нагледен пример, използвайки пасхалното агне за Израел. Преди всичко, хората трябвало да изберат от своите стада най-добрите, най-здравите измежду едногодишните агнета. На тази възраст игривото и очарователно животно, като че ли изведнъж достига разцвета на силите си. Затова, в течение на четири дни преди Пасхата, семейството било длъжно внимателно да го наблюдава, за да се убеди, че е напълно здраво и няма никакви дефекти. По време на този щателен надзор те хранели агънцето и се грижели за него, свиквайки с това, че то се намирало в дома им. В края на четвъртия ден то ставало любимеца на всички и особено на децата. Сега обаче, на всички тях, им се налагало да избягват погледа на неговите големи невинни очи, тъй като главата на семейството се готвела да пролее кръвта му, принасяйки го в жертва. В древността хората не са яли често месо, но могли ли са те да получат удоволствие, изяждайки това агънце? Святостта на Бог изисква Той да осъди греха, но цената на това осъждение наистина е голяма. Обаче Той е също милостив и предоставя възможност да се избегне наказанието (чрез изкупление). Невинното пасхално агне било преобраз на Този, Който стотици години по-късно стана последната Божия жертва за очищение и изкупление.
УЧАСТТА НА ПСХАЛНОТО АГНЕ БИЛА СМЪРТ
В книгата на Исая 53:7 има пророчество за това, как Месия ще бъде воден, като овца на заколение; в Първото послание на Петър 1:19-20 пише, че още преди основаването на света е било предначертано Иисус да умре.
АГНЕТО БИЛО НАБЛЮДАВАНО, ЗА ДА СЕ УДОСТОВЕРИ, ЧЕ ТО Е БЕЗ ПОРОК
Според Второзаконие 15:21, средство за изкупление може да бъде само това животно, което няма никакъв порок (дефект). Месията Исус (Йешуа) изявил Себе Си на Израел в Своето земно служение и се оказал непорочен по сърце и дела пред Отца. Даже Понтий Пилат не намерил в Него никаква вина. Посланието към Евреите гласи, че Той е бил изкушаван (изпитан) във всичко, но устоял против греха. Първото Послание на Петър 1:19 Го описва като непорочен и чист Агнец.
ПАСХАЛНОТО АГНЕ ГО ПЕКЛИ НА ОГЪН
Писанието говори за огъня, като за Божий съд. Пророк Исая предрекъл, че Месията ще понесе на Себе Си греховете на мнозина, че Той ще бъде унизен не поради Своите грехове, но ще бъде поразен от Божия съд, причислен към разбойници. Когато върху Спасителя Иисус се излял огънят на Божия гняв Той извикал от кръста: Боже Мой, Боже Мой! Защо си ме оставил? (Матей 27:46). Второто Послание към Коринтяните 5:21 гласи: «Защото непознаващият греха (Месия) Той (Бог) направи жертва за грях, за да можем ние в Него да станем праведни пред Бога».
НИТО ЕДНА КОСТ ОТ ПАСХАЛНОТО АГНЕ НЕ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ СЧУПЕНА
Римските воини не пречупили нозете на Месията Йешуа, както на двамата разбойника разпънати заедно с Него. Изкуплението чрез смъртта на пасхалното агне било и лично, и всемирно - универсално. Спасението трябвало да бъде лично събитие. Съгласно заповедта в книгата Изход 12:3 било нужно да бъде взето едно агне, неопределено, неизвестно, незабележително с нищо същество; и по-натам, в стих 4 Бог говори за „това агне”. Сега знаят за него, че то е единствено по рода си, отделено. И накрая, в стих 5 Бог уточнява: агнето у вас; всяка изкупена душа е длъжна да направи агнето свое.. Артър Пинк цитира Посланието към Галатяните 2:20 приложимо за вярата в Месия: “А това, което днес живея в плът, го живея с вяра Божия Син (Месия), който ме е възлюбил и който предаде Себе Си (на смърт) за мен”. В Новия Завет, повече от тридесет пъти се говори за Месията Йешуа, като за Агнец Божий. Намирайки надежда и вяра в жертвата на Божия Агнец, личността и народът стават собственост на Бога. Изход 12:41 нарича народа на Израел “опълчение Господно”. Бидейки изкупени чрез кръвта на пасхалното агне, те в действителност принадлежали на Бог.
ГОРЧИВИТЕ ТРЕВИ
“С безквасен хляб и с горчиви треви нека го ядат.” (Изход 12:8). Йеова заповядал на израилтяните да ядат пасхалното агне с горчиви треви. Първото, което ни идва на ум — символ на лишението, което са претърпели израилтяните под бичовете на надзирателите на фараона. Но и в това също има много по-дълбок смисъл. Горчивината в Писанието често се асоциира със смъртта. Горчивите треви се явяват като напомняне за това, че първородните от народа на Израел, са останали живи, благодарение на смъртта на пасхалното агне. Бог, който е създал човека, предпазвал живота му чрез смърт, получавайки възможност да съществува физически, благодарение на смъртта на това, което някога е било живо. Именно по този начин, вярващите в Месията Йешуа получават нов живот, посредством Неговата смърт като Божий Агнец. Горчивината в Писанието свидетелства също за траур. В книгата на Захария 12:10 има пророчество за това, че когато Израел ще ридае горко и дълбоко ще скърби за своя Месия, както се плаче за умрялото, единствено, дете. Бог говори чрез книгата на Захария 13:9, че Той ще прекара Израел през изпитанието на огъня и ще го пречисти, както се пречиства среброто и златото. Тогава Израел ще провъзгласи: “Господ е Бог мой!” - и в този ден “Господ ще бъде Цар над цялата земя” (Захария 14:9).
БЕЗКВАСНИЯТ ХЛЯБ (МАЦА)
“Нека изядат месото в същата нощ, изпечено на огън; с безквасни пити” (Изход 12:8). Следващият символ — безквасният хляб. Синовете на Израел са яли пасхалното агне с горчиви треви и безквасен хляб; затова, в течение на пълни седем дни, те не трябвало да ядат нищо квасно. Смисълът на това е по-дълбок, отколкото очевидния стремеж по-скоро да напуснат Египет. Почти винаги в Библията, закваската е символ на греха. Избавлението от всяка закваска се асоциира с освещението. Бидейки очистен, изкупен чрез Божия Агнец, истинският вярващ е длъжен да се избави от греховната закваска на неговата стара природа, която е била в него до изкуплението. Учейки Своя народ на истината, Бог не го оставя в плена на абстракциите. Библията говори на езика на житейския опит. Всяка домакиня, всяка готвачка, ползва закваска (мая) в бита. Вкусът, мирисът и действието на закваската имали ясен смисъл. На иврит закваска е “хaмец”, което означава “кисел, вкиснал”. Същността на греха е в това, че той докарва хората до огорчение или озлобление. От закваската тестото така се надига (надува, набухва), че крайният продукт се оказва по-голям по обем, но не се увеличава на тежина. Грехът на гордостта подбужда човека така да се превъзнася, че той мисли за себе си, като за нещо много по-голямо, отколкото е в действителност.
Древните евреи използвали методът на закваската (вкисването) за приготвянето на хляб. Преди да се оформи тестото в готови за печене пити, домакинята откъсвала част от подквасеното тесто и го оставяла на прохладно и влажно място. Когато настъпвало време да се пече нова партида хляб, тя взимала този къс тесто, добавяла го към новата порция брашно и вода, за да закваси новия хляб, като отново оставяла от него къс тесто за следващата закваска. Всяко „ново поколение” хляб било органически свързано с предишното. Човечеството по подобен начин е свързано с греховната природа на нашия праотец Адам. Хората често търсят оправдание за своите глупави постъпки или злонамереност, казвайки: “Аз съм просто човек”. Но бидейки „просто човек”, ти притежаваш и основното свойство на греховността, присъща на цялото човечество. Иисус говорил за закваската, като за лъжеучение, учение и лицемерие (Матей 16:11,12; Марк 8:15; Лука 12:1, 13-21). Апостол Павел в Първото си Послание към Коринтяните 5:7 пише за закваската, като за лукавство и порок: „И така, очистете себе си от стария квас, за да бъдевте ново тесто (нов човек), тъй като вие сте безквасни (очистени), защото нашата Пасха е Христос, заклан за нас”. Безквасният хляб Павел използвал като символ за чистота и истината.
Древноеврейската дума “маца” (пресен или безквасен хляб) означава “сладък, без киселина или квас”. Безквасните пити са олицетворение на това, колко приятен и пълноценен е животът без греха. Те са били преобраз на безгрешния и съвършен живот на Месията, Който ще дойде, за да изпълни всяка правда и за да отдаде Своя живот в качеството си на последното Божие пасхално агне. По този начин, очиствайки се от всичко квасно, евреите буквално, всеки път отново завъртали вечния кръг на греха и изхода от Египет, за да представят себе си пред Господа, като нов народ. Те се очиствали от всичко квасно, не за да бъдат изкупени, а защото са били изкупени. И този принцип е приложим и към изкуплението на Господа през всички времена. Спасението се придобива по благодат „Не чрез дела, за да не се похвали никой” (Ефесяни 2:8-9).
КРЪВ НА ВРАТАТА
„И вземете китка исоп, и я потопете в кръвта, която е в съда, и намажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съдовете; и никой от вас да не излиза извън вратите на домовете си до сутринта” (Изход 12:22). Няколко пъти в Писанието се споменава за особен знак, който обезпечава защита от изтребление на тези, които се боят от Господа. Един от примерите намираме в книгата на Йезекиил 9:4б; и два други — в Откровение 7:2-3 и 9:4. Когато съдът над Египет е бил неминуем, Бог заповядал на синовете на Израел, да помажат портите на жилищата си с кръвта на пасхалното агне. Тези знаци, нанесени на портите, отделяли домовете на тези, които вярват и се уповават на Бога, от домовете на невярващите и непокорните. Съдът, споменат в Изходе 12:22, не е съд за напитка, в този смисъл, в който ние днес използваме тази дума. Тази дума идва от египетската дума „сап (саф)”, означаваща праг или или канавка, която изкопавали точно пред входа на дома, за да се избегне евентуалното попадане на вода в дома (къщата). Израилтяните колели пасхалното агне пред вратите на домовете си и кръвта на убитите животни се стичала в изкопаната вада (яма) до праговете. Когато те намазвали праговете с китката от исоп, потопена в кръвта, то преди всичко кръвта покривала напречната греда, а после страничните. В процеса на намазването на праговете на вратата с кръв, те извършвали движения, образуващи кървав кръст, което било пророчество за още едно пасхално жертвоприношение, което трябвало да се случи след столетия. И така, вратата била „запечатана” на всички четири страни, с кръвта на агнето, защото и на долния праг също е имало кръв.
Артър Пинк вижда в това символ на страданието на самия Месия: „Кръвта горе, където тръните пронизвали челото Му, кръвта от двете страни – стичаща се от ръцете Му, пронизани от пироните и кръвта долу – където гвоздеите пробождали нозете Му”. Тази символика е разкрита още по-дълбоко в думите на Иисус: „Я съм вратата: който влезе през Мен, той ще се спаси, и ще влиза и ще излиза и паша ще намира” (Йоан. 10:9). Израилтяните влезли в тази първа пасхална нощ през вратата, запечатана с кръвта и намерили сигурност (били в безопасност). Защитени и изкупени чрез жертвената кръв, те излезли на следващата утрин и тръгнали по пътя към благодатната паша, към Обетованата земя. Ние, които сме изкупени с истинското Пасхално Агне, намираме защита от Божия съд в Него и благодарение на Него, с нетърпение очакваме бъдещето, вечно пристанище в самото присътствие на Всемогъщия, в града „Чийто художник и строител е Бог” (Евреи 11:10).
Моиш РОЗЕН – основател на организацията «Евреи за Иисус». Книгата “Иешуа в еврейската пасха” е написана от него в съавторство с жена му Сил.
На първия ден (15 Нисан) да имате свято събрание... и никаква обичайна работа да не вършите. Левит 23:7
Да донесете на свещеника един сноп (омер) от първите плодове (бикурим) и той да полюлее снопа (символ на възкресението на Исус) На другия ден след шабат (т.е. в неделя – в първия ден на седмицата) да го полюлее свещеникът (Св. Дух е Първосвещеникът принесъл и подвижил - възкресил Първият сноп – Исус). Левит 23:10-11
От първия ден, след шабат, в който принесохте снопа на движимия принос, да си изброите 7 цели седмици (броенето на омера започва от 15 Нисан!) до първия ден след седмата събота да изброите 50 дни тогава да принесете нов хлебен принос на Господа! Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба... изпечени с квас, като първи плодове на Господа... И на същия ден (Шавуот, Петдесятница) да си свикате свято събрание и да не вършите обичайната си работа; това да ви бъде вечен закон...!
И като се събираше (Исус) с тях (учениците Си), заръча им да не напускат Йерусалим, но да чакат обещанието от Отца, за което чухте от Мен. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Св. Дух! Деяния на ап. 1:4-5
Да намеря стиовете, в които се говори, че именно Исус и учениците са първите плодове (бикурим) в 50 ден от Омера!!! + всички текстове за Б-ята почивка и денят, който Г-д е създал (в Псалмите)
И когато настана денят на Петдесятницата те всички (Христови ученици) бяха на едно място (за свято събрание).... И всички се изпълниха със Св.Дух... Деян. на апост. 2:1-4

Б. П.

Еврейската сватбена церемония

2009-07-23T06:18:00.000-07:00

Еврейската сватбена церемония

/от равин Mordechai Becher (Мордехай Бехер)/

Обяснение на заповедите и обичаите

на еврейската сватбa

В традиционната еврейска литература, женитбата се нарича кидушин, което се превежда като „освещение” или „посвещение”. "Освещението" ни показва, че това, което се случва, не е само социално споразумение или договор, но едно духовно обвързване и изпълнение на мицва - Божията заповед. „Посвещението” показва, че двойката вече има специална връзка, което означава пълно отдаване на младоженката и младоженеца един на друг, до достигането, както казват кабалистите, на състоянието, една душа в две тела.

Шидух

Първата фаза на традиционната еврейска сватба, е шидух (сватосването). Това означава, че процесът - намиране на партньор, не се базира на случайността или на повърхностни външни причини (външен вид, материално състояние...). По правило, близък приятел или роднина на момчето или момичето, ако познава някого, за когото чувства, че би могъл да бъде подходящ партньор, споменава за тяхното запознанство и уговаря среща. Целта е, бъдещите партньори да установят дали наистина си подхождат. По време на срещите, по-скоро се набляга на важните неща, свързани с женитбата, отколкото на случайни разговори. В Талмуда се твърди, че двамата трябва да се привличат и физически - нещо, което може да се установи само по време на срещата. Според юдейския закон (само при ортодоксалните юдеи), физическият контакт (докосване, дори здрависване) не е позволен между мъжа и жената, докато не са женени (с изключение на много близки роднини), както не е позволено младите да остават сами в затворена стая или на изолирано място. С това се доказва, че изборът на партньор ще се основава на интелекта и чувствата, а не само на физическо привличане.

Ворт – обещание (ангажимент)

След като семействата са се срещнали и младите са решили да се оженят, семействата обикновено обявяват официално събитието с малък прием, познат като ворт (годеж). Някои семейства подписват договор - тнаим, което означава „условие”, с който се очертават задълженията на всяка страна, относно сватбата и окончателната дата на церемонията. Други правят това по време на сватбеното тържество, около час-два преди самата сватба. Една седмица преди сватбата, младоженката и младоженецът, хатан и кала, не се виждат, като заповед, за да могат чрез раздялата, да повишат радостта си на самата сватба.

Ктуба

На самото тържество, първото нещо, което се прави, е попълването, подписването и издаването на ктуба - брачен договор. Този договор е установен със заповед на Мишна (около 170 г. от н.е.), в съгласие с някои библейски авторитети. Ктуба-та е написана на арамейски и определя задълженията на съпруга към неговата жена: храна, дрехи, жилище и удоволствия. Брачният договор съдържа и правото за задържане на имота, както и изплащането на определена сума (издръжка) на жената при евентуален развод или смърт (ако мъжът умре преди нея). Този документ се подписва от младоженците и от двама свидетели. Той има статут на легално брачно свидетелство, което се признава в много страни и от светския съд (държавния закон). Ктуба-та често се пише на ръка и се украсява като старинен ръкопис, което го прави произведение на изкуството. Много семейни двойки си го поставят на видно място у дома, в рамка.

Бедекeн (бадекениш)

След подписването на ктуба-та се дава лека закуска и силен ликьор, за традиционната наздравица (Лехаим! – за живота). Младоженецът прави бедекен или „воал” (було). Младоженецът, заедно с баща си и бъдещия си тъст, придружаван от музикантите и мъжете-гости на сватбата, отива в стаята, където булката посреща своите гостите. Тя седи, като царица на специален стол-трон, заобиколена от семейството и приятелите си. Младоженецът, който не я е виждал от седмица (цяла вечност за младите влюбени), поставя воала на булката. Основната цел на тази церемония е намерението на младоженеца да познае (припознае) булката преди сватбата (като доказателство, че тя е неговата избраница).

Хупа

Следващата стъпка е известна като хупа или „сватбен балдахин” (покрив, заслон, навес, небе). Хупата представлява (може да бъде красиво избродирано, декорирано) парче плат (четвъртито), което символизира домът на новото семейство. Хупата обикновено се поставя навън, под звездите, като знак за благословението, с което Бог благослови праотецът Авраам, като му обеща, че неговото потомство ще стане „като звездите”. Младоженецът се придружава от (шошвиним - придружители) родителите си до хупата и обикновено носи бяло наметало, познато като киттел, за да покаже факта, че за младоженката и младоженецът, животът започва отначало (наново, на чисто), ставайки едно цяло, без минали грехове. В действителност е прието, младоженците да постят на този ден (до хупата), тъй като за тях той е като Йом Кипур, Денят на изкуплението. Докато булката отива към хупата, заедно с нейните родители, канторът (религ. певец от синагогата) пее част от „Песен на песните”, а младоженецът се моли, неговите неженени приятели да открият своите истински партньори (половинки) в живота.

Когато булката стигне до хупата, тя обикаля младоженеца седем пъти, заедно с майка си и бъдещата си свекърва, докато младоженецът продължава да се моли. Тази церемония символизира жената, която е защитена, заобиколена от светлината на семейството, което свети със светлината на разбирателството и любовта отвътре, и го защитава от злото отвън. Числото седем отговаря на седемте дни на сътворението и символизира факта, че младоженката и младоженецът са на път да сътворят техния „нов свят” заедно.

Уважаван (почитан) равин или член на семейството произнася благословия над виното, с която се възвеличава и благодари на Бог, за това, че ни е дал заповеди за освещение и нравственост, да пазим светостта на семейния живот и еврейския народ. Тогава младоженците отпиват от виното. Благословия над виното се изрича, тъй като то е символ на живота - започва като гроздов сок, минава през ферментация, по време, на която е кисело, но накрая се превръща в превъзходен продукт, който носи радост и има чудесен вкус. Пълната чаша вино също символизира изливането на Божиите благословения, както е написано в Псалмите – „Чашата ми прелива”...

Кидушин

Младоженецът взима една гладка, златна халка, и я поставя на пръста на булката, като казва, в присъствието на двама свидетели: – „Ето, ти си обречена на мен с този пръстен, според заповедта на Мойсей и Израел.” Пръстенът символизира младоженецът, обграждащ, защитаващ и грижещ се за своята жена. Сега вече ктубата се чете на глас, обикновено от друго почетно лице, след което се връчва на булката.

Шева брахот

Следват „шева брахот” или седемте благословии, произнесени или от равина, или на много сватби, различните благословии се дават на няколко души, които семейството иска да почете. Благословиите също се произнасят над пълната с вино чаша. Те започват с възхвала на Бога за неговото творение въобще, за сътворяването на човека и продължават с възхвала за създаването на човека като „две части на творението” – мъж и жена. Благословиите изразяват надеждата, че новата двойка ще се радва винаги, все едно са първата двойка на земята - Адам и Ева, в райската градина. Благословиите също така включват молитви за пълното съграждане и възстановяване на Йерусалим, с Храма в средата, и с еврейския народ отвътре стените му.

В този момент двамата младоженци отново отпиват от чашата с вино, след което младоженецът счупва една стъклена чаша, стъпвайки върху нея. Този обичай е още от Талмудическите времена и символизира идеята да пазим спомена за Йерусалим и Израел жив в паметта си, дори и когато сме радостни. Както Храмът е бил разрушен, така и ние счупваме този предмет, за да покажем нашата съпричастност към мъката на евреите в изгнание. Стихът „Ако те забравя, о, Йерусалим, нека десницата ми да забрави сръчността си! Ако не те въздигна над радостта си, нека езикът ми се залепи за небцето ми.”, понякога се рецитира в този момент. Със счупването на чашата, оркестърът започва да свири, а гостите излизат на дансинга, викайки: „Мазал тов! Мазал тов!" – късмет, всичко хубаво! (Някои казват, но само на четири очи, че този момент символизира последния ден, в който младоженецът е „стъпил върху нещо”- в смисъл - наложил се е за нещо).

Хедер йихуд

Сега, когато младоженците вече са женени, те биват съпроводени от танцуващите гости в хедер йихуд, „усамотената стая” (интимната стая). Сега те трябва да останат заедно, сами, в затворената стая, в интимност, запазена само за женените двойки.

В действителност, осланяйки се на признати юдейски авторитети, самият факт, че двамата са заедно, сами, в стаята, е изискването за легализиране на брака. Всичко това става под надзора на двамата брачни свидетели (кумовете).

Докато младоженците са сами (обикновено, първо хапват нещо след поста), гостите са седнали на масите с празничните ястия. Ритуалното измиване на ръцете и благословията над хляба, предхождат яденето. В даден момент бенда провъзгласява за първи път „пристигането на господин и госпожа ............!!!” и всички взимат участие в танцуването около младоженците. На танците, според изискването на юдейските закони, мъжете и жените танцуват отделно (разделени), по причина на благоприличие, след което следва мехица или разделяне на мъже и жени. Основния фокус на (акцента) танца е забавлението и повишаване на радостта на новобрачната двойка. Оформя се голям кръг около младоженците – „кралят и кралицата”, и често гостите издигат седящите на столове младоженци, като танцуват с тях. Не е необикновено да се видят фокусници, жонгльори, гълтачи на огън, акробати, и др.под. на сватбите (повечето от които са част от гостите, а не професионалисти!). Трапезата приключва с Биркат амазон, благодарност след ядене, и отново седемте благословии се рецитират над виното, разпределено след това между от младоженката и младоженеца.

***

Ред на церомонията:

Биркат ирусин - начална благословия

1. Кидушин – Младоженецът поставя халката на пръста (показалеца) на булката и казва: „Арей ат мекудешет ли бетабаат зу кедат Моше веИсраел!” /Ето, ти ми се посвещаваш за жена, с този пръстен, по закона на Мойсей и Израел!/ - Двама свидетели, задължително, присъстват на кидушина!

2. Нисуин – (бракосъчетание): Женихът и невестата стоят под хупата (сватбеният балдахин); четат се 7 специални благословии (шева брахот). Обредът нисуин трябва да се състои, задължително, в присъствието на минян (10 мъже, навършили 13 години).

3. Чете се ктубата (брачният договор) на глас, пред всички.

4. Венчалната халка трябва да е гладка, без камъни. Пръстенът не може да бъде взет от близки или под наем, защото е подарък, а не просто символ на брака. Затова пръстенът, задължително, трябва да е собственост на жениха. Ако той иска да използва семейна ценност (реликва), то той е длъжен да го откупи от законния му притежател или да го получи като подарък.

5. В края на церемонията е прието да се чупи чаша, в памет на разрушения Храм.

6. Веднага след церемонията, младоженците се усамотяват за кратко в отделна стая.

7. След бракосъчетанието има празнична трапеза, на която се четат отново 7 благословии. Най-голямата заповед (мицва) е да се веселят младоженците. Музика, танци, песни, отбрани ястия, торта, сладки, вино и др. алкохолни и безалкохолни питиета...

8. Сватби не се правят в събота, от 17 тамуз до Девети Ав, по време на пости и в периода между Песах и Шавуот.

9. Шошвиним – придружителите на невестата или младоженеца до хупата.

10. Шадхан – сват

11. Паним хадашот – букв. „нови лица”, които са извикани да четат „шева брахот” - седемте благословения, в течение на една седмица, след сватбата.

12. Мехутаним - младоженци

Биркат ниссуин – заключителна благословия

***

Б. П.

БЕИТ МИДРАШ

2009-03-24T05:21:00.000-07:00

БЕИТ МИДРАШ
- да се научим как да се учим заедно -

Д-Р ХАУЪРД МОРГАН

Към всяка една синагога има прикрепено място, посветено на изучаването на светото Писание и негови тълкувания. Това място се нарича „Беит Мидраш”, дом за познание или изучаване. „Мидраш” буквално означава „изследване”. Там юдейският народ се е събирал за да изследва, изучава, научава и разисква значението и приложението на техните свещени текстове. В подобна среда се дават богати духовни възможности на участниците, които никога не могат да се преживеят поотделно или като се слуша мнението само на един лектор. Възможността всеки да изрази собствените си мисли и чувства, а често и да се въвлече в разгорещен дебат, е много стимулираща интелектуална и духовна опитност. Това преживяване също така е и жизнено важна част от изучаването на Божието Слово и растежа в личните взаимоотношения с Господа. Без него възможността „желязо да остри желязо” (Притчи 27:17) ще бъде ограничена, а духовното развитие спряно. Да бъдеш част от Беит Мидраш може буквално да те преобрази не само по начина, по който учиш писанията, но и да промени личните ти взаимоотношения с Бога.

Динамиката, която носи съвместното изучаване, е една от липсващите жизнени съставки в повечето църкви, които следват гръцко-римския, а не староеврейския библейски модел. Ако тези изрази са ви непознати, нека се опитам да ги дефинирам. Когато църквата отхвърли юдейските си корени (а после и юдейския народ) и избра гръцката философска мисъл вместо системата на нейните предшественици, тя загуби всички източници на духовно хранене, които тези нейни корени трябваше да носят по предназначение от Бога. Единият от тези източници е именно староеврейския модел на съвместно изучаване, което наричаме стилът на изучаване на Библията „Беит Мидраш”. Гръцко-римският модел, който като цяло повечето църкви следват, поощрява разделението духовенство-мирянство, което директно или индиректно, явно или неявно, подтиска или намалява духовния растеж на членовете на конгрегацията. Хората посещават религиозни служби в „театрален” стил, а не биват обучавани да взимат участие в служението. „Помазани” водачи извършват свещените си задължения, докато „миряните” просто седят и наблюдават процедурите. Тези, които чувстват призив за служение обикновено се изпращат на обучение в стерилната среда на библейски училища по-скоро с академичен фокус, отколкото с поглед към служението, вместо да бъдат наставлявани, обучени и подготвени от духовни бащи и майки, така както се справят с реалносттите на ежедневния живот в обикновената си среда. Този модел също така намалява значението на познанията, защото те са ключа към знанието, растежа и властта. Познанията, които са разрешени, са ограничени до местната църква и/или деноминационната доктрина. Приема се и се набляга на мисленето „ние вярваме това, а те не”. На колко много хора е било казано: „ние не вярваме това в тази църква, а ако ти го вярваш трябва да напуснеш или да си мълчиш”. С други думи има предмети, чието изучаване е забранено. На мен това ми звучи като диктатурата на цезаря, а не като заповедта на Христа да изучаваме Божието Слово (Второзаконие 11:19; 1 Тимотей 2:15).

Разделението духовенство – мирянство не винаги е преднамерено или правено съзнателно. Много пастори са обезсърчени, че хората им не растат и не правят повече неща. По-голямата част от пасторите са искрени Божии мъже и жени, които добросъвестно търсят Господа за начини и средства по които ефективно да служат на техните хора, така че да растат във вяра. Грешката е в модела, в който сме били обучавани и който въвлича влияещата на всички културна динамика. Хората в конгрегацията имат мислене, благоприятстващо тяхната духовна незрялост, като настояват църквата да бъде водена по определен начин. Някои хора просто не искат да растат духовно, те са доволни да са просто зрители.

Вярвам, че Бог търси хора, които да разчупят старите стереотипи за правене на нещата, да изучат какво им предлагат техните еврейски корени и да се молят и видят дали Господ ще ги води да пробват нови неща. Беит Мидраш е част от староеврейския модел на църквата, който е бил изгубен през вековете. Ще станете ли част от неговото възстановяване?

Беит Мидраш не е типична библейска дискусионна група, която има водач, учебник, определен план и доктринална принадлежност. Това е едно много свободно протичащо и много често разгорещено обкръжение, което дава на хората максимална свобода да мислят, чувстват и изразяват гледните си точки. Да, вярно е че някои ще защитават еретични или странни доктрини. Първо Коринтяни 11:19 казва, че това е нужно, за да се видят ясно тези, които са одобрените. Други ще прокламират странни откровения, объркани тълкувания и странни приложения на Библията. Демонски учения ще се опитат да си проправят път (нещо ново?). Както и всякакви други „работи” ще изникнат във вашия Беит Мидраш. Но Святият Дух също ще служи с автентични откровения и променящи живота истини. Богата духовна храна ще бъде снабдявана от Главата на Тялото. Хората ще бъдат предизвикани задълбочено да изучават Словото за себе си, и следователно истински да растат и да се променят. Всички негативни „неща” ще бъдат изложени в светлината на сериозно изучаване, проучени внимателно и ликвидирани завинаги. Първо Солунци 5:21 и 1 Йоан 4:1 ще бъдат ключови стихове за всеки, който се обучава по този начин: „Всичко изпитвайте, дръжте доброто” и „Не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога...”.

За да е ефективен Беит Мидраш, всеки който го посещава, трябва да има една и съща основна мотивация. Тя не е както някои мислят просто едно търсене на знание заради самото знание, или търсене на възможност за себеизтъкване, но искрено желание от сърце за задълбочаване на личните взаимоотношения с Господаря и за промяна според Неговия образ (Римляни 8:29, 2 Коринтяни 3:18). Развиването на по-силни взаимоотношения с другите членове на групата може да се получи в следствие на взаимното изучаване, но то не е първостепенна мотивировка. Всеки член на групата трябва да идва с една и съща мотивация, ако по време на изучаването докаже, че е плодотворна, а не резултат на желание за събиране на интелектуални знания или перчене на егото. Неправилните мотивации ясно ще бъдат изразени след определено време. Една от чудотворните ползи на този тип изучаване, е че Евреи 4:12 се вижда в действие: „издирват се помислите и намеренията на сърцето”. Личното откровение, което е началото на истинско покаяние, чрез което ние получаваме благодат за промяна, е един от плодовете на този тип изучаване. Каква прекрасна мисъл за тези, които са истински Негови ученици и искат да се променят според Неговия образ!

Моделът Беит Мидраш е предназначен да подобрява духовния живот на тези, които са искрени ученици в Божието Царство. Простичко определение за ученик е: някой, който искрено иска да се учи, да расте и да се променя според Божия образ. Той не фокусира върху себе си, или върху собствената си репутация, или как другите го възприемат; той наистина иска да задълбочи взаимоотношението си с Господа и да се промени така, че да прилича на Него. Беит Мидраш не е за да убеждаваме другите в правотата на собствените тълкувания или погрешността на техните. Той е за отваряне на сърцето за работата на Святия Дух, така че да можем да се научим, да пораснем и да се променим. Динамиката на споделяне на собствените прозрения и вниквания и приемане на чуждите такива, ще бъде богат източник на духовен растеж.

Честността на нашата мотивация, нашето търпение и толерантност към другите, които имат различни възгледи, и искреността на нашето желание да видим всички да растат в истината, която Бог им дава, ще бъдат изпитвани по време на нашите изучавания. Беит Мидраш ни предоставя онези прекрасни моменти, когато явно ще имаме избора да реагираме според старата си природа или тихо да отворим нашия дух към служението на любов на Святия Дух и да му позволим да ни промени, или най-малкото да ни покаже областите, в които имаме нужда от промяна. От там вече можем да останем насаме с Господа и да го оставим да направи трансформацията в нас. Ако искаме, разбира се!

Нека погледнем няколко практични начина за това как можем да стартираме оформянето на наш собствен Беит Мидраш. Първото нещо, което трябва да разберете, е че водачът на подобна група за изучаване няма нужда да има всички отговори, или който и да е отговор по дадената материя. Това е една от причините, поради която пасторите се колебаят да се въвличат в подобни изучавания. Те са в гръцко-римския модел, който им диктува, че трябва да имат отговори на всички въпроси. Това е абсурдно. Пастор, който води Беит Мидраш идва просто като ученик, като останалите. Той не трябва непременно да дава отговори, но да задава въпроси, да се учи, да расте, да се променя. Както и другите по-зрели членове на групата, той ще има повече какво да сподели от дълбочината на опитностите си и години на изучаване. Отношението, че си просто един ученик в „училището на Духа” (независимо дали за начинаещи или напреднали) е невероятно освобождаващо. Има толкова много свобода в това да кажеш: „Ами не знам, нека изучим повече тази тема”. Ние идваме в Беит Мидраш за да се научим от всеки, който Господ иска да използва. Лично аз съм научил толкова много от прозренията на деца и новоповярвали. Свежестта, която те носят в разбирането си на Словото и техните взаимоотношения с Господа винаги са много стимулиращи.

Ако искате да започнете такова изучаване, гледайте на себе си просто като на сподвижник на дискусията, някой който пази някакво подобие на ред (като например да кажеш: „Добър вечер, Грейси”) и на който му е даден авторитет от групата да прекрати споровете, когато това е полезно. Някои разногласия са добри, защото стимулират изучаванията. Други отклоняват продуктивността: например онези незрели емоционални избухвания, които карат хората да се наричат с разни имена, или показване на различни форми на емоционална манипулация като игнориране на някого или цупене. Нивото на духовна или емоционална зрялост на хората в групата ще предопредели с колко разногласия ще могат да се справят. Колкото повече хората се учат да участват в такъв вид изучавания, толкова повече те ще могат да понесат „божествено поправление”. Ще се учите в спомагането в крачка. Запомнете, познанието е целта на опитността Беит Мидраш. Няма как да се провалите, тъй като тук става въпрос за учене, задаване на въпроси, насърчаване на изследвания. Това е съвсем ново за много вярващи, така че позволете си да правите грешки и се учете, и растете. В края на краищата, ако не опитате, никога няма да се научите, а духовния ви живот и този на хората с вас в това приключение, ще си остане по-беден, а не по-богат.

Групата не трябва да е по-голяма от 12 човека, и може да се състои най-малко от двама. Съберете се около маса, където лесно може да използвате Библии, конкорданси, книги и други помагала, както и естествено достатъчно листа и химикалки. Взимайте и някакви леки закуски и нещо за пиене, защото започнете ли веднъж, ще се позадържите... повярвайте ми!

Изучаването Беит Мидраш може да се сравни с някой, който пристъпва от суха земя във вода. Библията казва, че един ден „славата на Господа ще покрие земята както водите покриват морето”. Исус каза, че на тези, които повярват в Него, „реки от живи води ще излязат отвътре му”. От тези и други писания можем да видим, че Бог се уподобява на вода. Както учим естественото, така учим и духовното (1 Коринтяни 15:46 ; на английски думата за „одушевеното” както е в нашия превод, е „natural”, т.е. естественото – Б.пр.). Всички реки по земята накрая се вливат в морета, а всички води от моретата представляват един огромен океан, широк, дълбок и пълен с живот. Понякога океанът е толкова тих и спокоен, друг път е стихиен. В морето има пътеки, приливи и течения, които обикалят земята. Вие буквално можете да сложите бележка в една бутилка, да я хвърлите в океана където и да е, и ако бутилката попадне в правилните течения, тя може да обиколи земята. Така е и с библейското изучаване Беит Мидраш. Може да започнете откъдето и да е в Божието Слово с въпрос или коментар, просто стъпете в огромния океан на Божия Дух и ще бъдете отнесен в разкриването на „неизследимото Христово богатство” (Ефесяни 3:8).

Нека ви дам пример как работи това. Преди няколко години аз поучавах група студенти от Библейско училище в Лондон за Беит Мидраш. Избрах една група да застане отпред, като нагледна опитност. Техните пастор и помощник пастор също се включиха. След като дванайсетте седнаха в кръг, аз ги попитах дали някой има въпрос. След няколко мига на тишина, едно по-скоро срамежливо момиче, вдигна леко ръка. (Между другото това никога не се прави в Беит Мидраш – просто започваш да говориш. Изкуството на прекъсването е нещо типично еврейско. Нагорещеният поток на изучаванията е такъв, че прекъсванията са нормален, естествен начин на този поток за придвижване, както теченията в океана. Това, което трябва да се научите да правите, е просто да се научите да прекъсвате прекъсването и да водите дискусията обратно в посоката, в която искате да отиде тя. Сподвижникът може да използва своя авторитет, за да насочва потока. Както виждате, Беит Мидраш има собствени правила на етикет!). Когато й казах да не вдига ръка, а просто да говори това което й е на ума, тя зададе един прост, но много дълбок въпрос: „Какво е призванието?” В една традиционна група за изучаване въпросът щеше да е насочен към водача, но тук е насочен към групата. (Ако запитате само един човек, ще имате само една перспектива. Библията казва, че в множеството съветници е мъдростта. Бог ще потвърди нещата чрез повече от един съветник.) Така че аз помолих всички да предложат отговор. Е, нека просто ви кажа, че пристъпихме във водите в Лондон и теченията на Святия Дух поеха ръководството. Помазанието на Святия Дух раздвижи сърцата на хората, като нови откровения и разбирания започнаха да изникват не само за „призванията”, но и за хиляди други теми. По едно време помощник пасторът буквално подскочи от стола си, като извика: „Алелуя, слава на Господа, току-що получих отговор на нещо, което питам Бога от дълго време насам”. Той сподели, че става въпрос за нещо много лично и не би искал да го обсъжда. (Между другото това е един друг много важен елемент на Беит Мидраш; винаги уважаваме мислите и чувствата, и никога не насилваме някого да споделя нещо, което той не желае. Беит Мидраш не излага никого и не кара никого да се чувства неудобно. Той създава положителна среда за изучаване, обсъждане, изследване и растеж). Все пак той сподели, че няма нищо общо с първоначалната тема. Господ използва това просто като входна точка във водите на Святия Дух и Божиите теченията донесоха откровение на този мъж. Бог ще използва изучаването Беит Мидраш като средство за нови лични откровения.

Беит Мидраш действа според няколко основни принципа, които ако се прилагат постоянно, ще направи вашата опитност много позитивна и духовно обогатяваща. Първият и основен принцип е уважението към учениците и техните гледни точки. Трябва да показвате респект в тон и отношение към всеки. Уважението не означава съгласие, но означава да се държите по подходящ начин, който поддържа атмосфера свободна от пришествия на врага, които да влияят на мислите и чувствата на хората. Ние не искаме хората да се чувстват зле, искаме да насърчаваме повече изучаване. Както споделих по-рано, това е място където ще имаме няколко чудни възможности да растем според образа на Исус. Да покажем уважение към човек, въпреки несъгласието ни, дори то да е яростно (и това ще се случи!), не е хич лесно. Но плодовете на Духа могат да бъдат култивирани доста бързо в подобна духовна опитност.

Една Беит Мидраш група за изучаване може да дегенерира доста бързо в домашно събрание тип „Да, ние всички вярваме в едно и също нещо и е толкова скучно”, ако охладнеем към онези гледни точки, които са различни от нашите. Ако се отнасяме с пренебрежение към онези, които не са съгласни с нас, те няма да се върнат в нашата група и ние ще обеднеем. Трябва да се научим как да се учим един от друг. Това е аспект от староеврейския църковен модел, който се е загубил за нас. Но Бог го възстановява!

Бог използва естествения свят, за да ни се разкрива (Римляни 1:20). В целия естествен свят ние виждаме една постоянна тема на разнообразие и разновидност. Бог не е създал един вид цвете или птица или риба или човек. Той създаде много различни видове. (Особено насекоми, гледали ли сте някоя буболечка с лупа? Те са много грозни! Каквото и да е мислил Бог, когато ги е създавал!) Писанията ни учат, че Христовото Тяло работи като човешкото тяло. Нашите тела са направени от органи, тъкани и клетки, които много се различават едни от други и по структура, и по функция. Никоя част на тялото не може да каже на друга: „Не ми харесва как изглеждаш, или как звучиш, или какво правиш за тялото, така че стой далеч от мен”. Можете ли да си представите какво ще се случи на показалеца ви, ако той каже на черния дроб: „Дръж си чернодробните „неща” далеч от мен”? Не след дълго показалецът ще е мъртъв!

Това разнообразие и разновидност също може да се види в Тялото Христово. Както всяка една част от физическото ви тяло се нуждае от другите части, така и ние се нуждаем от снабдяването от всеки член на Тялото Христово. (Ефесяни 4:16) Ние се нуждаем от иномислещи хора в нашия живот. Различните гледни точки, различните тълкувания на Библията и различните приложения на Библията трябва да се изследват, обсъдят и оценят. С правилно отношение и разбиране, тези различни гледни точки могат да бъдат източник на духовна храна за всеки един. Абсолютно е необходимо за нашия духовен растеж да имаме това разнообразие като част от духовната ни диета.

Ето това може да направи Беит Мидраш за нас. То може да създаде обстановка, където Божието Слово в цялата му прекрасна сложност може да бъде изследвано. Както и берийците в Деяния 17, ние можем заедно да изследваме Божието Слово и думите на хората, за да видим „дали това е вярно”.

Древните равини са изразили тяхното разбиране на реалността на разнообразието в разбиранията и нуждата от него, употребявайки следната аналогия. Те са казали, че изучаването на Божието Слово е като група ученици, които изследват огромен диамант в средата на масата. Когато дойде светлина от Господа върху диаманта, всеки вижда от своята позиция и перспектива различни сияйни и прекрасни цветове. Когато всеки споделя това, което вижда, те разбират, че са видели многообразната мъдрост на Бога, разкрита частично към всеки, и че заедно може да се види цялата картина. Никой човек няма цялата мъдрост или откровение. Докато може да знаете повече от всеки друг във вашата група, помнете че апостол Павел написа в 1 Коринтяни 13:9: всеки вижда частично и знае частично. Така че няма значение колко много знаете, всичко което знаете, е частично. Всяка гледна точка е също така много точки на слепота. Никой не може да види зад себе си, никой няма очи отзад на главата си (не, дори и вашата майка или вашия учител, дори ако са ви убеждавали, че имат такива!) Ние всички се нуждаем да видим какво става зад нас. Нуждаем се един от друг и се нуждаем от гледните точки на всеки един от нас.

Друга аналогия, направена от равините относно същото разбиране, е подобието на Божието Слово на скала. Изучаването на скалата е подобно на удрянето й с чук. Малки парченца изхвърчат от скалата и падат в ръцете на изучаващите я. Всеки ученик може да изследва парченцето с неговата уникална форма. Той може високомерно или неграмотно да спори, че малкото парченце в ръката му е цялата скала, и че малкото парченце с неговата форма, показва формата на цялата скала. Абсурдно становище, но ясно илюстрира глупостта на много християни, които непреклонно държат на техните малки парченца (техните любими доктрини) и неграмотно прокламират, че така изглежда цялата скала. Да изучим парченцата, които ние имаме, и всички останали парченца, така че да можем наистина да дойдем до „Христовото богатство” (Ефесяни 4:13 - на английски „пълнота” – Б.пр.).

Когато обсъждаме различни гледни точки, ще дойде времето когато ще се надигнат разгорещени несъгласия. Това е нормално и всъщност много здравословно. Това означава, че хората наистина приемат Божието Слово на дълбоко и смислено ниво. Исус каза, че пламенните хора ще вземат Божието Царство. На много християни, християнски дейности, църковни служби и служения им липсва какъвто е и да е плам. Твърде много неща, направени в името на Исус, са безвкусни, блудкави и честно казани много скучни. Автентичното служение на Святия Дух е всичко друго, но не и скучно. Божието Слово е живо, дейно и мощно. То е като огън, и когато възпламени нечия душа, човекът ще е пълен с ревност за Бога (Псалом 69:9 & Йоан 2:17). Бог иска да възпламени този огън във всяко едно негово дете. Аз вярвам, че Беит Мидрах е средство, което Бог използва за това и за поддържане на огъня.

Жизнено важна част от староеврейското наследство, което се е загубило в църквата, е способността и приемливостта да се спори по Писанията. Това е бил разпространен начин хората да учат Божието Слово по времето на Исус. Когато Той беше с дванайсетте, Той правеше точно същото, което правеше със специалистите по закона. През цялото време на своето служение, Той разискваше Писанията със своите противници и ученици. Картината, която се появява пред нас, когато прочетем думата „спори”, е избухлив словесен израз на емоция, в който спорещите са много ядосани един на друг. Тук не става въпрос за това. Да се спори по Писанията не означава, че трябва да се ядосвате на някого, или те на вас, това просто означава че и двете страни имате силни, пламенни чувства относно вашата позиция. Нищо в този свят не е извършено без страст. Тя е липсващ елемент в живота на мнозина. Все пак, да позволите на вашата страст относно разбиранията ви за Писанията, да ви доведе до гняв към вашия брат или сестра, е грях. Тя отваря врата на дявола да обгради вашите емоции с всякакви негативни влияния. Със сигурност ще последват горчивина и негодувание, които ще ви осквернят, а и не само вас (Евреи 12:15) Обикновено резултатът е разделение, раздор, взаимни обвинения и злословене. Миналата и сегашната история на църквата е пълна с подобни примери. Отношение на смирение, заедно с разбиране, че знаете само частично, и че частта, която вие знаете, може да не е пълна, ще ви помогне да уталожите негативното отношение към вашите братя. Вашето собствено смирение ще ви каже: „Може и да греша, може би не виждам всичко; може би има нещо важно в това, което казва този брат; все пак аз знам само частично”. Смирението не се моли с подобни молитви: „Господи, покажи им колко грешат и колко ние сме прави.” То вдъхновява молитви като: „Господи, покажи ни повече от Теб и истината на Твоето Слово”.

Във филма Yentle, има много сцени, в които студенти спорят по Писанията доста разгорещено. И въпреки, че може да имат много несъгласия за значението или приложението на даден текст, никога няма обвинение в това, че някой не е евреин, защото няма гледната точка на другите. Докато в църквата ние бързо заклеймяваме някой за еретик, ако не е на едно мнение с нас. Подобен начин на мислене е вдъхновен от дявола. Трябва да се научим да изследваме Божието Слово с отношение на смирение, ако сме решили да ходим в зрялост.

Да се справяме с несъгласията по позитивен начин е много важно за личния духовен растеж, за придобиване на по-голямо познание на Божието Слово и за изграждане на единство в Църквата. Принципът на Беит Мидраш е много полезен: когато се надигне несъгласие, запишете всички гледни точки. Тогава нека всеки един от групата да разгледа всяка една от тях (май ми мирише на домашна работа?). След като всички изпълните задачата, донесете резултатите от изследването си и дискутирайте материята по-нататък. Проблемът е решен, когато всеки един се убеди сам за себе си какво са изявили плодовете на неговото собствено изучаване и това на другите. Приложете истините, които сте научили в живота си и позволете на себе си и на другите да наблюдават плодовете на това, в което вярвате. Нарастват ли взаимоотношенията ви с Бога? Носи ли живота ви повече плодове за Царството? В крайна сметка затова изучаваме Божието Слово на първо място, нали? Аз имам лично убеждение, че ако теологията не е практична, не е богонравна. Ако тя не дава възможност да се насърчават и изявяват плодовете на Духа в живота ни, то ние рискуваме да бъдем измамени от демонски учения, които произвеждат знание, но не и плодове, като живота ни се фокусира върху нас, а не върху Бог и Неговата любов и цели.

Тази стратегия за справяне с несъгласията оставя достатъчно място на Святия Дух да даде повече разбиране и откровение в живота ни. Вместо просто да повтаряме като папагал това, в което вярват нашите служители, ние сме подбудени да изучаваме въпросите сами за себе си. Беит Мидраш групата се съгласява временно да сложи настрана несъгласието с надежда за повече предстояща информация, която да даде ново прозрение и разбиране. Трябва да сме отворени за който и да е или както Господ избере да донесе повече истина до нас. Мойсей учи във Второзаконие 1:17 „да не гледаме на лице”. Целият стих казва: „В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий.” С други думи, истината може да дойде от всеки – дори от устата на младенците (Псалом 8:2).

Мисля, че една друга история от еврейското наследство ще помогне да илюстрираме необходимостта и обосноваността да разискваме Писанията. Имало два възрасти равина, които когато се събирали заедно, винаги спорели един с друг за значението и приложенията на Писанията. Минали много години и най-накрая единият равин умрял. Другият бил толкова натъжен от новината, че учениците му го попитали: „Рави, защо си толкова разстроен от новината за смъртта му? Ти винаги спореше с него.” Равинът ги погледнал и им казал: „Вие не разбирате, сега нямам никого с когото да споря”. Тези мъже никога не са се сърдили един на друг, те са били като желязо острещо желязо един за друг. Те са се стимулирали интелектуално и духовно. Те са обогатявали взаимно живота си.

Ние не само се съгласяваме да имаме несъгласия – отиваме една крачка напред. Съгласяваме се, че всични ние знаем само частично, и че ще продължаваме да се учим и да се молим за по-нататъшно откровение. Кой знае кой ще бъде съда за това, или пък начина, по който Господ ще използва, за да ни даде повече разбиране. Подобно отношение може да направи нашето ходене с Господа и нашите братя много вълнуващо. Вие давате огромната възможност Бог да ви обучи и да създаде много обогатяващи духовни взаимоотношения с братята и сестрите, когато се държите по подобен начин. Вече никога няма да сте скарани с тях поради доктринални различия, но заедно ще станете отдадени изследователи на Словото и на Божиите пътища. Всъщност единството може да излезе от разнообразието, защото сега гледате един на друг като на източници на духовно хранене, вълнуващи катализатори, които провокират задълбочено изучаване и по-големи прозрения в Божието Слово. Вместо сатана да побеждава и да всява разделение, Исус взима победата и създава единство в Тялото.

В продължение на прекалено дълъг период Тялото Христово е причинявало много повреди само на себе си, опитвайки се да създаде единство, базирано на доктринално съгласие и тълкувания на Писанията. Това, което сме направили на Господнето Тяло, е престъпно. Ние носим вината за това, независимо дали чрез сдружаване и незаслужена лоялност към определена група и нейните родоначалници, или чрез собствените ни думи и действия. В диапазона от словесно до явно убийство имаме оклеветени, бичувани, заклеймени, дори убити мъченически като еретици и вероотстъпници, тези които са изявили своето несъгласие с нашата теология или практики.

Това, което трябва да направим, е да търсим и намерим начини да превъзмогнем това дълбоко вкопало се исторически демонично укрепление, което буквално е контролирало и манипулирало църквата в продължение на векове. Молитвата на Исус за нашето единство ще бъде отговорена. Аз вярвам, че част от отговора е днешната работа на Святия Дух, възстановявайки в Църквата староеврейския модел на Библейско изучаване.

Dr. Howard Morgan
PO Box 956486
Duluth, GA 30095
HMorgan220@aol.com
1-770-734-0044

Original Title:
The "Beit Midrash":
Learning How To Learn Together
http://www.howardmorganministries.org/beit.htm

Източник

ЮДЕЙСКИ РЕЧНИК

2009-03-23T02:52:00.000-07:00

Превод от руски: Павел Б. Николов
Източници: 1. Энциклопедия Иудаизма, МАХАНАИМ - еврейский культурно-религиозный центр
2. http://www.prison.org/biblio/glossary2.htm
3. http://www.chassidus.ru
4. www.istok.ru

Забележка:
1. Понятията, отбелязани в отделните статии с курсив, са понятия, влизащи в състава на речника.

А

Абарбанел, раби Ицхак (1437 - 1508) - коментатор на Писанието, философ и държавен деец. Живял в Португалия, Испания и Италия.
Авода зара 1) Идолопоклонничество. 2) Талмуд, VІІІ трактат от раздела Незикин.
Агада - част от Устната Тора, която не се отнася към практическия закон (Галаха). Включва различни истории, поучения, тълкувания и т.н.; допуска алегорична интерпретация.
Адар - шестият (във високосна година - седмият) месец по еврейския календар.
Акеда ("връзване", пълен израз: "акедат Ицхак") - историята за принасянето на Ицхак в жертва.
Акила (Аквила) (Akula~) (ІІ в.) - преводач на Стария Завет на гръцки език.
Алеф бейт - еврейската азбука.
Алия - имиграцията в Израел.
Ам аарец ("народ на земята") - невежа.
Амалек - 1. Чергарско разбойническо племе. 2. Легендарен враг на еврейския народ.
Аман - потомък на Амалек. Най-зъл враг на евреите.
Амен, амин ("вярно е") - израз на присъединяване към произнесен благослов.
Амида (още: "шмоне есре") - основна обществена и лична еврейска молитва. Чете се три пъти на ден. Състои се от деветнадесет благослова в делнични ден и от седем в събота и в празнични ден.
Амора (амораим) - мъдреците на Талмуда, живели след съставянето на Мишна (ок. 150-500 г.).
Арвит (още: "маарив") - вечерна молитва.
Аризал (още: "Ари") - съкратено име на раби Ицхак Лурий (Цфат, ХVІІ в.), един от най-известните кабалисти. Много от обичаите и молитвите, които въвежда, са приети от всички еврейски общини.
Арон Кодеш - отначало: Сандък (ковчег, кивот) на Завета, а след разрушаването на Храма - богато украсен дървен шкаф или ниша в синагогата, където се намират свитъците на Тората.
Аскала ("Просвещение") - еврейско обществено движение, възникнало през втората половина на ХVІІІ в. Поставя си за цел асимилацията на евреите сред народите на света.
Ашкенази - евреин, принадлежащ към социално-културната общност, образувала се във Франция, Германия и славянските страни с разговорен език идиш.
Ашрей - компилация от два стиха на книга Псалми (84:5 и 144:15) и Псалм 145. Играе важна роля в литургията, чете се три пъти на ден според правило, установено от Талмуда.

Б
Баал (Ваал, Бел) - един от главните богове на езическия Ханаан. Бог на слънцето, управляващ замята и въздуха и притежаващ свръхестествена власт над природата. Идол от мъжки пол, изобразяван като получовек-полубик.
Баале-батим (баал-абаит) - "домовладелци", членове на еврейска община.
Баал коре - четец на свитък от Тората в синагогата. Чете вместо извикания да чете Тората, който повтаря тихо след него.
Баал тшува - евреин, който се е върнал към спазването на заповедите на Тората.
Баба-батра - Талмуд, ІІІ трактат от раздела Незикин. Закони за притежаването на недвижимо имущество.
Баба-кама - Талмуд, І трактат от раздела Незикин. Закони за причинените щети и компенсациите за тях.
Барайта ("външно") - част от Талмуда, написана от еврейските мъдреци през ІІ-ІІІ в.
Бар мщва (букв: "син на заповедта") - момче, достигнало възръстта от тринадесет години, когато трябва да изпълнява всички религиозни заповеди. Популярно така се нарича и тържеството по този случай.
Бат мицва - еврейско момиче на дванадесет години, когато съгласно Галаха става отговорно за постъпките си и трябва да спазва мицвота. С термина се означава и празнуването на това събитие.
Бахиа (раби Бахиа бен Ашер) - коментатор на Библията, роден в Сарагоса около 1255 г. Умира през 1340 г.
Бахур - еврейски юноша; студент в ешва.
Битахон ("безопасност") - вяра в Божественото провидение.
Бейт дин - еврейски религиозен съд.
Бен ехид - единствен син в семейството.
Бен Тора ("син на Тората", мн.ч.: бней Тора) - този, който се отдава на изучаването на Тората и като личност въплъщава нейните принципи.
Берешит - книга Битие.
Берешит раба - мидраш за Берешит.
Бима - възвишение в синагогата, където има маса, на която разгръщат и четат свитъци от Тората.
Биркат ха мазон - "Благослов след трапеза".
Битул ("отстраняване") - принизяване на собственото "аз" пред волята на Твореца. Представлява постоянна духовна тренировка, понякога непоносимо тежка. Човекът с битул в душата си е отзивчив и обикновен в общуването. Той не може да бъде "преправен" според мястото или времето и винаги си остава евреин.
Бнот Исраел ("дъщери на Израел") - религиозни еврейски момичета.
Бохрим (бахурим) ("момци") - неженените ученици в ешивата.
Брака - благослов на храната, гръмотевицата, мълнията, новата луна - на всичко, което е създал Всевишния.
Брит мила - ритуалът обрязване, духовен смисъл на който е сключването на съюз с Всевишния.
Бхор - първороден син.

В

Ваикра - книга Левит.
Велико събрание - санхедринът в епохата на завръщането от Вавилонското изгнание и построяването на Втория Храм. Работи под ръководството на законоучителя Езра (ІV в. пр.н.е.) и изиграва много важна роля в еврейската история. Установява принципите и съдържанието на основните молитви.
Видуй ("изповед") - молитва, с която евреинът си признава греховете и моли Всевишния за прошка.
”Вяра и философия” ("Emunoth veDeyoth") - произведение на Саадиа гаон, в което той излага основите на своите възгледи.

Г

Габай - отговорник в синагогата (обикновено изборна длъжност). Ръководи реда на службата.
Галаха ("път, предписание") - една от най-важните части на Устната Тора: предписания, регламентиращи религиозния, семейния и гражданския живот на евреите; с думата се означава и всяко едно предписание поотделно.
Галут ("изгнание") - 1. Престоят на евреите извън Ерец Исраел след разрушаването на Храма. 2. Събирателно название на страните от диаспората.
Ган Еден ("градината Еден") - градината, в която са поставени след създаването си човекът и Хава (Ева). С термина се означава и мястото във висшите светове, където душите на мъртвите се наслаждават на Божествената светлина.
Гаон - титла на еврейските мъдреци във Вавилония (VІІ-Х в.), стоящи начело на най-големите талмудически школи (ешиви). Гаоните са духовни ръководители на целия еврейски народ, непосредствени продължители на съставителите на Вавилонския Талмуд. Терминът се използва и като почетно звание на всеки познавач на Тората. Днес означава "гений", "велик", "главен", "висок". Височината на морската вълна също се нарича "гаон".
Гартл - черен плетен пояс, с който се запасват хасидите по време на молитва.
Гашмиют ("материалност") - материалната страна на този свят, противоположна на духовната.
Гейхином - място във висшите светове, където душите на умрелите се пречистват, за да могат да влязат в ган Еден. Пречистването ("мъките на Гейхином") е много болезнено.
Гемара - основна част от Талмуда, в която се обсъждат текстовете на Мишна. Написана през ІІІ-V в.
Гер ("пришелец") - неевреин, приел юдаизма.
Гет - разводно писмо, без което еврейският брак не може да бъде разтрогнат.
Геула - "избавление", свързано с идването на Машиаха.
Гирш (раби Шимшон Рефаел Гирш) (1808 - 1888) - равин, философ и филолог. Живял в Германия. Духовен вожд на немското еврейство. Автор на монументален коментар към Петокнижието.
Гой ("народ") - дума, употребявана за назоваване на човек, който не е евреин; друговерец.

Д

Дварим - книга Второзаконие.
Девети ава - траурен ден, посветен на разрушаването на Храма.

Е

Ейха - Книга Плач на Еремия.
Елул - последният месец от годината по еврейския календар.
Епикорос - безбожник; евреин, който е престанал да спазва законите на Тората.
Ерец Исраел - земята на Израел.
Ерувин - трактат от Талмуда, част от раздела Моед ("Празници"). Закони за границите, извън които може да се излиза в събота и по време на празниците.
Ехидут (идиш: ехидус) - среща с ребе на четири очи, по време на която се разговаря за жизнено важни неща - кък да се възпитават децата, как да се осигури прехраната, как да се разбира волята на Твореца.
Ецер а ра - склонност на душата към зло; страстите и желанията на животинското ни начало.
Ецер а тов - стремеж на душата към добро, към Твореца, към вътрешното "аз".
Ешива - висше религиозно учебно заведение, в което се изучават устните закони и преди всичко Талмуда.

З

Зохар ("сияние") - основополагащата книга на Кабала, написана под формата на коментари към Петокнижието. Традицията смята за неин автор раби Шимон бар Йохай (ІІ в.).

И

Ибн Езра (раби Абрахам Ибн Езра) (1089 -1164) - един от най-известните коментатори на Писанието, философ, астроном, лекар, граматик и поет. Живял в Испания, Италия, Франция, Англия и вероятно в Ерец Исраел.
Ибн Янах, раби Йона - юдаистки автор от първата половина на ХІ век.
Идишкайт - еврейство. Всичко, което е свързано с еврейската религия, традиции и обичаи.
Иевамот - Талмуд, І трактат от раздела Нашим. Закони за женитбата с вдовицата на брата и бездетството.
Иври - четене на еврейски текст.
Измиване на ръцете - приет от Галаха ритуал за пречистване от скверност след сън, ходене по нужда, докосване на нечистотии и преди ядене на хляб.
Илуй - млад талмудист с изключителни способности.
Илуло - годишнина от смъртта на свят човек.
Ингеле - идиш: момче, детенце.
Исраели (ж.р. "исреелит") - евреин, който не принадлежи към рода Леви.
Исру хаг - денят след края на празниците Песах, Шавуот и Сукот. Тъй като през тези празници не се правят индивидуални жертвоприношения, през Исру хаг се принасят много индивидуални жертви и затова денят има "празничен нюанс".
Итваадут - вж. фарбренген.

Й

Йевамот - глава от Талмуда, раздел "Нашим" ("Жени").
Йеуда Галеви (ок. 1075 - 1141) - поет, философ и лекар. Живял в Испания. Автор на философския труд "Кузари".
Йом кипур - Ден на изкуплението. Ден за пост, молитва, изкупление и прошка. Празнува се на 10 тишри.
Йома - V трактат от Талмуда, раздел Моед. Закони за спазването на деня Йом кипур.
Иомим нораим - Страшните дни или Дните на трепета - от Рош а шана до Йом кипур.
Йом тов - еврейски празник.
Йорцайт - ден от годишнината на смъртта на близки роднини, отбелязван с палене на свещи, четене на кадиш и др.
Йосиф Флавий (37 - след 100) - еврейски историк и обществен деец, един от ръководителите на въстание срещу Рим, който се предава на врага. Автор на книгите "Юдейската война", "Живот", "Срещу Апион" и "Юдейските древности".

К

Кабала - мистично еврейско учение, обясняващо устройството на вселената, структурата на еврейската душа, тайния смисъл на еврейските заповеди.
Кавана ("насоченост [на мислите]") - психологическо съдържание на постъпка или дума.
Кадиш ("святост") - древна молитва на арамейски език, важна част от общественото богослужение, прославяща светостта на Божието име и Божието могъщество.
Кадиш ятом ("кадиш на сирака") - кадиш, който синът произнася в памет на покойния си баща или покойната си майка.
Какал (кагал) - еврейската община или нейното ръководство.
Карет - Божие наказание, преждевременна смърт като възмездие за смъртен грях.
Кашер ("пригоден") - ритуално позволение за употреба на храна и предмети, свързани със спазването на заповедите.
Кантор (също: "хазан", "шац", "шалиах цибур") - "посланик на общината"; този, който води обществената литургия.
Кашрут (от кашер 'допустим, пригоден') - закони за разрешената и неразрешената за евреите храна.
Кетуба ("запис") - брачен договор, в който са установени задълженията на мъжа към жената.
Кетубот - Талмуд, ІІ трактат от раздела Нашим. Закони за свадбения договор.
Кидуш ("освещаване") - благодарствена молитва, в която се говори за святостта на съботата или празника. Произнасясе в събота или по време на празник над чаша вино.
Кимхи (раби Давид Кимхи) (ок. 1160 - ок. 1235) - коментатор на Писанието, граматик. Живял в Прованс.
Клал Исраел - цялото еврейство.
Клипа (мн. ч.: клипот) - буквално: "обвивка". Присъствие в този свят на качества, противоположни на светостта. Главното предназначение на клипата е да пречи на разпространението на Божествената светлина.
Коелет - книга Еклесиаст.
Кол иша ("женски глас") - предписание, забраняващо на мъжа да слуша женското пеене.
Котел - западната страна на Храма.
Кохен - свещеник от рода на Леви, потомък на Аарон. Кохенът има особени задължения и права (може да извършва жертвоприношения в Храма), спазва особени заповеди и т.н.

Л

Ламдан - учен талмудист.
Левит - евреин от рода Леви, който не е кохен.
Левятан (Левиатан) - легендарен цар на рибното царство. Мидраш разказва, че на петия ден от сътворението на света са били създадени мъжкият и женският екземпляр на гигантската риба. Месото на женския екземпляр е консервирано, за да се хранят с него праведниците, след като възкръснат от мъртвите.
Леках - еврейски меден сладкиш.
Лехаим ("за живота") - традиционен еврейски тост.
Луцато (раби Моше Хаим) - род. в Италия, от юношеските си години е признат за гений, притежава рядката способност да съчетава талмудическите и кабалистическите методи.

М

Маамар ("изказване") - философско разсъждение на ребе за Всевишния и неговите качества, за реда във вселената, за еврейската душа.
Маарив (също: "арвит") - вечерна молитва.
Маарша (раби Шмуел Елиезер Халеви) (1555-1632) - тълкувател на Тората, роден в Кракув.
Магид - проповедник.
Мазал тов - пожелание за успех; поздрав.
Маим шелану - пренощувала вода за изпичане на маца.
Маймонид (раби Моше бен Маймон, Рамбам) - (ХІІ в., Испания - Северна Африка) - един от най-големите еврейски мислители и законоучители. Вж. по-подробно.
Макиф де клипа - нечистата страна на този свят; благодарение на Божествената светлината, попаднала в "неин плен", получава възможност да създава илюзия за сила, независеща от Твореца, примамка за много чисти души.
Макиф де кдуша - противоположност на макиф де клипа.
Малбим (раби Меир Лейбуш Малбим) (1809 - 1879) - коментатор на Писанието. Живял в Русия, Полша, Румъния и Германия.
Мамзер - човек, роден от незаконна връзка между омъжена жена и друг мъж.
Масехтот - трактати от Талмуда (общо шесдесет и три).
Маскилим ("просветители") - вж. аскала.
Маца - хлебче от неквасео тесто. Тората позволява да се яде маца в първата нощ на празника Песах.
Маца шмура - маца, приготвена под особено строг надзор.
Машгиах ("наблюдаващ") - старши преподавател, отговорен за възпитанието на учениците в ешивата.
Машиах (Месия) - думата означава "помазаник" и в стари времена се употребява за цар или първосвещеник. В еврейската литература обикновено се отнася за бъдещ цар, който ще върне в света справедливостта и ще реализира всичките закони на Тората. За християните това е Исус Христос.
Мегила ("свитък") - книга Естер, която се чете на празника Пурим.
Мегила ("свитък") - раздел от Талмуда, глава Моед ("Празници").
Мезуза ("рамка") - пергамент, който съдържа текстовете от Тората "Слушай, Израел…" (Второзаконие, 6:4-9) и "И ще бъде така..." (Второзаконие, 11:13-22). Тората предписва такъв пергамент да се закача на рамката на вратата на къщата, където живеят евреи.
Меламед - учител.
Менахот - Талмуд, ІІ трактат от раздела Кадашим.
Мерки за обем:
ейфа = 10 омер = 38.7 л
ке заит ["с размер на маслина"] = 27 кв. см
ке бейца ["с размер на яйце"] = 90 кв. см
кав = 24 бейца = 2.16 л
омер (исарон) = 3.87 л
сеа = 2 хин = 12.9 л
хин = 3 кав = 6.48 л
Мерки за тегло:
зуз = 3.6 г
села = 4 зуз = 14.4 г
мане = 573 г
Месирут нефеш ("самопожертвование") - преданост на Всевишния и на Тората. Едно от основните качества, което възпитават в себе си хасидите.
Мешане маком - мешане мазал - "Със смяната на местоживеенето се променя съдбата на човека" (Сентенция от Талмуда).
Мидраш ("тълкуване") - тълкуване от мъдрец през епохата на Талмуда на текст от Тората, за да се постанови закон (Мидраш Галаха) или да се направи исторически/нравоучителен извод (Мидраш Агада). С термина се означават обобщено всички книги с такива тълкувания.
Мидраш Агадол - произведение на раби Давид бен Амрам, живял в Аден през ХІІІ в.
Микве ("събиране на водите") - водоем, потапянето в който пречиства. Съществуват специално построени за целта басейни. Когато е невъзможно да се извърши измиване в микве, могат да се използват естествени водоеми: извор, река, езеро, море.
Минха ("приношение") - следобедна молитва.
Минян - кворум от десет пълнолетни (по-възрастни от 13 години) мъже за извършване на обществена молитва.
Митнагед ("противник") - опонент на хасидизма.
Мишкан - преносим храм.
Мишна - първата част на Талмуда, състояща се от изказвания на мъдреците от ІІ в. пр.н.е. до ІІ в. Дели се на 63 трактата и излага систематично основните положения на еврейския Закон.
Мицвот - заповеди на Тората.
Мишлей - книга Притчи.
Мозол - съдба, късмет.
Мора (море) - учителка (учител).
Морейну ("наш учител") - почетна титла на знаменит мъдрец.
Море невуким ("Пътеводител на заблудените") - философски труд на Рамбам (Маймонид).
Мохел - човек, който извършва обреда обрязване.
Моцаей шабат - вечерта след края на съботата.
Моцаей Шавуот - вечерта след края на празника Шавуот.
Мусар - етика, учение за нравствеността и покаянието.
Мусаф - "допълнително жертвоприношение" в Храма, а също и допълнителна молитва амида. Чете се, когато в Храма се принася "допълнително жертвоприношение", а именно на Рош ходеш, в събота, на празници и се състои от седем благословии.

Н

Нахманид (раби Моше бен Нахман) (ХІІ в., Испания-Ерец Исраел) - един от най-големите еврейски коментатори и философи.
Невиим - книга Пророци.
Недарим - Талмуд, ІІІ трактат от раздела Нашим. Правила, засягащи обетите.
Нефеш ха Хаим - произведение на раби Хаим Волозински (1749-1821), талмудист и моралист, в което са изложени основите на възгледите му.
Незикин - четвърти раздел от Мишна, тълкуващ законите, засягащи гражданското и наказателното право.
Нисан - шестия или седмия месец по еврейския календар.
Нусах - определен вариант на молитвеника.

О

Олим - нови емигранти в Израел.
Омер ("сноп") - насипна мярка, една десета част от ейфата. По времето на Храма на втория ден от празника Песах в светинята се донасял омер ечемик като хлебна жертва.
Онкелос - вж. Таргум Онкелос.
Офаним - категория ангели.

П

Пеа - трактат от Талмуда.
Пепел от червена крава - по времето на Храма се използва за пречистване от ритуалната нечистота, която разпространява мъртвото тяло.
Песах - седемдневен празник (15-21 нисан) в чест на изхода от Египет. В диаспората се празнува осем дена - до 22 нисан.
Песахим - Талмуд, ІІІ трактат от раздела Моед. Закони за празнуването на Песах.
Песах шени - 14-ти ияр, един месец след Песах. Ден, когато по времето на Храма са принасяли пасхална жертва тези, които по някаква причина не са могли да направят това навреме.
Пику ах нефеш ("спасение на душата") - понятие от Галаха, означаващо задължение да се спасява човешкия живот.
Пиют - поетичен текст в еврейската литература, религиозен химн.
Пнимиют ("вътрешно") - умение да се слуша и да се разбира гласа на душата.
Пурим ("жребий") - празник, отбелязван на 14 адар (в Ерусалим и някои други градове - на 15 адар, вж. Шушан Пурим) в чест на избавлението на евреите от заплахата за унищожение през ІV в. пр.н.е. През високосна година, в която има два месеца адар, Пурим се празнува на четиринадесетия ден на втория адар и се нарича "Пурим гадол", за разлика от този, които се отбелязва (без да се празнува) през първия адар и се нарича "Пурим катан".

Р

Рабан ("наш учител") - почетна титла на изтъкнатите мъдреци на Талмуда.
Рабейну Там (Яков бен Меир) (1100 - 1171) - кодификатор на Галаха, тосафист, учен и обществен деец. Внук на Раши. Живял във Франция.
Раби - титла, давана на достойните ученици от ешивите в епохата на танаите заедно с правото да дават разяснения и да отговарят на практически въпроси. По-късно титлата се дава на всеки, чиито много високи знания се признават както от учителите, така и от целия народ.
Ралбаг (раби Леви бен Гершом) (Херсонид, 1288 - 1344) - философ, математик, астроном, лекар, коментатор на Писанието. Живял в Прованс.
Рамбам - вж. Маймонид.
Рашбан (раби Шмуел бен Меир) (ок. 1080-1174) - комментатор на Писанието и Талмуда, живял във Франция.
Раши (раби Шломо Ицхаки) (1040-1105) - средновековен юдаистки екзегет, един от най-великите коментатори на Писанието и Талмуда, живял във Франция и Германия.
Ребе (реве) - народно название на проповедник, равин и учител в Източна Европа.
Ритуална нечистота (нечистота, тумъа) - особено състояние на евреина, противоположно на святостта, когато няма право да докосва светините.
Рош ха шана - 1. Новолетие, еврейската Нова година, която се празнува на първия и втория ден от месец тишри. 2. Талмуд, VІІІ трактат от раздела Моед. Закони за новогодишния празник.
Рош ходеш - новомесечие по еврейския календар. В наше време през някои месеци се отбелязва в един ден, а през някои в два (на тридесетия ден от предния месец и на първия от настъпващия). През Рош ха шана, макар че е начало на месец тишри, Рош ходеш не се отбелязва.

С

Саадиа гаон (Саадиа бен Йосеф) (882 - 942) - юдейски философ, граматик и коментатор на Писанието, живял във Вавилон.
Санхедрин - 1. Върховен съд, състоящ се от 71 мъдреци. Висш авторитет по въпросите на еврейската традиция. Съществувал от ХІІІ в. пр.н.е. (от времето на Мойсей) до средата на ІV в. 2. Талмуд, ІV трактат от раздела Незикин. Правила и закони, засягащи криминалното съдопризводство.
Сандак - този, който по време на обрязването държи детето на коленете си.
Сатан - буквално: "поставящ препятствие, обвиняващ".
Сегула - мистично средство или амулет.
Седер ("ред") - тържествена трапеза през първата нощ (в диаспората - през първите две нощи) на празника Песах.
Септуагинта (Превод на седемдесетте тълковници) - превод на Петокнижието на гръцки език, направен по всяка вероятност в Египет по време на Филаделф ІІ Птоломей (втората половина на ІІІ в. пр.н.е.).
Серафим - категория ангели.
Сидур - молитвеник.
Симхат мицва - Богоугодно радостно тържество (венчаване, обрязване и т.н.).
Симхат Тора ("Радостта на Тората") - празник, отбелязван в Израел на 22 тишри, или в деня Шмини ацерет, а в диаспората - на следващия ден, 23 тишри. През този ден се чества края на годишното четене на Тората и началото на следващото.
Скитникът евреин - персонаж от християнска легенда (късното западноевропейско средновековие, ХІІІ в.).
Смит - документ за получаване на звание равин.
Сота ("Невярната жена") - трактат от Талмуда.
Софер (идиш: сойфер) - преписвач на Тората и други свещени текстове.
Сука - построена по специален начин колиба, в която Тората предписва на евреите да живеят по време на празника Сукот.
Сукот ("колиби") - празник, отбелязван на 15-21 тишри в чест на Божественото покровителство над евреите по време на странстването им из пустинята. В диаспората се празнува до 22 тишри.
Сфаради - отночало понятието означава евреин, принадлежащ към социално-културната област, формирала се през средните векове в Испания и Португалия и говореща на арабски език или на ладино (еврейски диалект на основата на испанския). След изгнанието от Испания през 1492 г. сефардските евреи се разселват по различните еврейски общини в страните на Средиземноморието и Близкия Изток, особено в Турция и на Балканите. Поради високото си културно равнище заемат бързо водещи места в тези общини и им донасят своите обичаи. Затова терминът "сефардско еврейство" включва в себе си всичките еврейски общини на мюсюлманските страни, в това число и тези, които нямат пряко отношение към евреите от Испания.
Сфирот (ед. ч.: сфира) - едно от фундаменталните понятия на Кабала. Десетте първични качества (Доброта, Строгост, Хармония и т.н.), с помощта на които Всевишният е създал света и го управлява.
Сфорно (раби Овадия Сфорно) (ок. 1470 - 1550) - коментатор на Писанието, философ и лекар. Живял в Италия.

Т

Таанит 1) Талмуд, ІХ трактат от раздела Моед. Закони за спазване на постите. 2) Пост.
Талит (идиш: талес) - молитвена мъжка наметка, на чиито четири краища се прикрепят пискюли (цицит).
Талит катан - четириъгълна наметка с изрязан отвор за главата и цицит по ъглите, която мъжете и момчетата носят под връхната си дреха.
Талмид хахам ("мъдър ученик") - почетна титла на лица, познаващи еврейския Закон.
Талмуд ("учение") - обширен сборник от правови и религиозно-етически норми на юдаизма, състоящ се от две части - Мишна (по-стара) и Гемара (по-нова). Завършен към V в. Талмудът е уникално произведение, включващо дискусиите, водени в продължение на около осем столетия от законоучителите в Ерец Исраел и Вавилония и довели до установяването на устния Закон. Мишна е основополагаща част на Талмуда. Гемара е сборник от дискусии за текстовете на Мишна.
Тана (арам.) - мъдрец (от Мишна - буквата "тав" [звук "т"] на арамейски език съответства на ивритската буква "шин" [звук "ш"]).
Танаи - изтъкнати мъдреци от 300 г. преди ерата на Храма до 242 г. от ерата на Храма.
Таргум - превод.
Таргум Йонатан - превод на Петокнижието на арамейски език, направен от Йонатан бен Узиел през І в. пр.н.е. - І в.
Таргум Онкелос - превод на Петокнижието на арамейски език, направен от прозелита Онкелос през ІІ в.
Таханун ("жалба", "молба") - молитва за Божествено милосърдие.
Танах - име на Еврейската Библия, абревиатура от началото на названията на трите и части: "Тора, Н‘виим, К‘тубим" ("Петокнижие, Пророци, Писания"). Вж. Танах (Еврейска Библия).
Тефилин - две черни кубически кожени калъфчета с ремъци, в които са поставени четири откъса от Тората, написани на пергамент. Слагат се на главата и ръката по време на утринната молитва във всички дни освен съботите и празниците.
Тнаим ("условия") - документ, съставян преди сватбата. В него се уговаря каква помощ ще получават младоженците от родителите на жениха и невестата и др. подобни.
Тора ("учение") - петте книги на Мойсей, а в по-широк смисъл - цялото еврейско учение.
Тосафот - коментари на Талмуда, направени от няколко равини, живели непосредствено след Раши (вж.). Думата означава "притурка, допълнение".
Треф - в разговорната реч: всяка некашерна храна. Вж. кашер.
Трите поклонения (в ерусалимския Храм) - на празниците Песах, Шавуот и Сукот.
Тфила - молитва. Често с термина се означава молитвата амида.
Тшува (תשובה 'връщане') - 1. Част от Гемара. 2. Разкаяние, връщане на грешника към Всевишния. Главното в тшува е твърдото решение да не се повтаря извършения грях и поправянето, ако е възможно, на последиците от него. Тшува включва в себе си и съжаление за миналото, и молитва пред Всевишния, в която човекът изповядва греха си и моли да му бъде простено за него.

Ф

Фарбренген - идиш: събрание на хасиди, по време на което се казват думи от хасидута, пеят се хасидски песни и се произнася лехаим.
Филон Александрийски (21 или 28 г. пр.н.е - 41 или 49 г.) - еврейски обществен деец и философ в елинистичния Египет. В трудовете си се опитва да свърже традиционните еврейски духовни ценности с гръцката философия.
Флавий, Йосиф (ок.37 - ок.100) - еврейски историк и политически деец.

Х

Хавдала ("разделение") - изпращане на съботата или на празника. Молитва, добавяна към амида преди края им, а също така и особен обред, извършван след вечерната молитва в знак за отделяне на святото от делничното.
Хавер - ученик от ешива в Ерец Исраел през епохата на амореите, който още не е получил титлата раби.
Хагига - трактат от Талмуда.
Хайот - категория ангели; във видението на пророк Йехезкиел са описани като същества с лица на лъв, орел, бик и човек.
Халел - хвалебствени псалми.
Ханука - осемдневен празник, отбелязван от 25 кислев в чест на победата на Макавеите и чудото, станало със Светилника в Храма.
Хасид - последовател на хасидизма.
Хасидизъм - движение, зародило се сред евреите в Подолия и Волиня и разпространило се по-късно в различни страни на света. Основател - раби Исроел бен Елиезер (1698-1760).
Хасидут - учението на хасидизма.
Хафтара - откъс от Пророците, който се чете в синагогата в събота и на празник, когато приключи четенето на свитъка от Тората.
Хеврута (идиш: хевруса) - постоянен партньор в ученето, с когото всекидневно се изучава Талмуда и другите свещени книги.
Хедер ("стая") - религиозно начално училище.
Херем - изключване от общината; анатема.
Хизкуни (раби Хизкия бен Маноах) (ХII в.) - коментатор на Писанието. Живял във Франция.
Хинук (Сефер ха Хинук) - произведение на неизвестен автор, живял през ХІІІ в. в Испания.
Хирш (раби Самсон Рафаел Хирш) (1808-1888) - коментатор на Тората. Роден в Хамбург, умира във Франкфурт.
Хол а моед - "междинните дни" на празниците Сукот и Песах.
Хицониют - лекомислието като общ принцип на живота. Нежеланието да се опознае същността на нещата, да се чуе гласа на собствената еврейска душа.
Хохма - разум.
Хумаш - Петокнижие.
Хупа - сватбен балдахин, под който женихът и невестата стоят по време на бракосъчетанието; също - название на втората част от бракосъчетанието, когато женихът въвежда символично невестата в дома си.

Ц

Цадик ("праведник") - човек, който е победил завинаги злото си начало; праведник, духовен вожд на хасидска община.
Цдака (от цедек: "справедливость") - пожертвование, което евреинът е длъжен да прави в полза на нуждаещите се.
Цицит - пискюли от копринени нишки, които се прикрепят към ъглите на талита.

Ш

Шаала ("въпрос") - въпрос към равина във връзка с ритуален закон.
"Шаарей Тшува" ("Вратата на разкаянието") - произведение на раби Йона (ок. 1200 г.).
Шабат - 1. Седмият ден от седмицата, посветен на светостта и почивката от всекидневните грижи и предназначен изключително за духовни занимания. 2. Талмуд, І трактат от раздела Моед. Закони за спазване на светостта на съботния ден.
Шавуот ("седмици") - празник, отбелязван на 6 (в диаспората - на 6 и 7) сиван в чест на получаването на Тората на планината Синай. Името на празника е свързано с това, че настъпва седем седмици след празника Песех (Второзаконие 16:9,10).
Шалиах - посланник, пратеник.
Шалиах цибур - посланик на общината (за обществената молитва), кантор.
Шалом алеихем ("Живейте в мир") - общоприето приветствие.
Шамес - идиш: служител в синагога.
Шахарит - утринна молитва.
Шевуот - Талмуд, VІ трактат от раздела Незикин. Закони за клетвите.
Шекел - монета от библейския период. В навечерието на празника Пурим се давала цедака от два шекела и половина.
Шем - святото Божие име.
Шива - първата седмица на траур по близък покойник.
Шидух - сватосване.
Шир аширим - книга Песен на Песните.
Шиур - урок, по-специално - изучаване на Талмуда и др. свети науки.
Шлом захар - празненство през първия петък след раждането на син.
Шлошим - първите тридесет дена от траур по близък покойнок.
Шма Исраел - "Слушай, Израел", (Второзаконие, 6:4), молитва, която провъзгласява принципа на монотеизма. Религиозните евреи я четат два пъти на ден - сутрин и вечер.
Шмини ацерет ("последен осми ден") - осмият ден от началото на празника Сукот. В Израел се отбелязва на 22 тишри, а в диаспората - на 22 и 23 тишри, като 23 тишри има свое название - Симхат Тора. Шмини ацерет не е част от празника Сукот, а е самостоятелен празник.
Шмоне есре - буквално: "осемнадесет". Молитвата амида, която първоначално се е състояла от осемнадесет благословии.
Шмот - книга Изход.
Шомрей мицвот - спазващите мицвота; вярващи евреи.
Шор абар - див бик. Огромно легендарно животно, с чието месо ще се хранят праведниците, след като възкръснат от мъртвите (вж. също Левиятан).
Шушан Пурим - 15 адар. В градовете, които са били обиколени с крепостна стена по времето на Йехошуа бин Нуна, Пурим се празнува не на 14 адар, а на 15 адар. В наше време Шушан Пурим се празнува само в Ерусалим, а в Хеврон Пурим се празнува както на 14 адар, така и на 15 адар.
Шхита - ритуална украса на кашерно (вж. кашер) животно.
Шофар - рог, с който свирят по време на Рош ха шана и Йом кипур.
Шхина ("пребиваване") - Божествено присъствие, близост на Бога до човека.

В Израел стават чудеса

2009-03-13T18:24:00.000-07:00

Докато западните медии обвиняват Израел, че избива жени и деца и постоянно заливат зрителите с ужасяващи кадри на кървави трупове, като резултат от настоящия конфликт нацията на Израел преживява едно изключително духовно пробуждане. Жалко е, че светът не може да стане свидетел на чудесата, които ежедневно се случват тук (Израел). Дори и най-големият скептик ще се удиви на промяната у хората в тази страна. След дълги години на преследване и страх от международни санкции хората в Израел преминават през истинско възраждане като личности и като нация.
На първо място израелският народ най-накрая реши да използва суверенното си право да защитава гражданите си от терористичните атаки без да се страхува, че ще бъде отхвърлен от другите народи. За тези, които познават евреите и по-специално – живеещите в Израел, е изумително, че цели 92% от населението одобряват войната и я определят като необходима и справедлива. Схемата 2 евреи = 3 мнения = 4 политически партии изчезна пред лицето на националната криза, в която се намираме. Има единомислие не само сред населението, но и между левите и десните политически партии. Още по-удивително е разбирателството между различните религиозни групи: ашкенази, сефаради, реформатори и консерватори, ционисти и анти-ционисти се обединяват в молитва и молба към Всемогъщия за спасение, закрила и победа над враговете ни. Отвсякъде се отправят призиви за молитва, независимо от деноминацията и етническата принадлежност. Всички се обединяват в очакване Богът на Израел да опази войниците ни и да ни помогне да победим един зъл враг, който се е заклел да не спре докато не унищожи израелския народ.
Самите войници имат духовен глад и са единодушни както в желанието си други да се молят за тях, така и когато те се молят. По време на битка те носят със себе си "цицит" (молитвени ресни; броят им символизира Божиите обещания) и книгата с Псалми. Равините наричат цицитите "небесни защитни жилетки"! Всяка сутрин в палатките-синагоги, опънати на бойното поле, се провеждат най-малко по десет служби и до нас достигат сведения, че войници, които досега не са посещавали синагога, се молят с тефилим (кожени кутии с текстове от Тората). Има защо да викат към Бога, тъй като им е добре известно колко години кръвожадните бойци на Хамас се обучават така, че желанието им да убиват, осакатяват и отвличат еврейски войници да бъде по-силно от желанието им за живот. Хамас се финансира от Иран и е подкрепяна от Сирия и "Хизбола". Въпреки това ние ги побеждаваме и всеки ден чуваме за невероятни чудеса на закрила и Божествено водителство по време на битките. Това са само няколко примера:

- Намерена е карта на Хамас, на която ясно се виждат местата, където са заложени мини и капани и са обозначени позициите на снайперистите. Като използвали тази информация Изрелската служба по отбрана успяла да неутрализира всичките.

- Голям взвод войници, които без да знаят си почивали в училище, пълно със замаскирани бомби (открити от един от войниците докато се облекчавал през нощта), обезвредили бомбите без да пострада нито един от тях.

- Един войник успял сам да надвие няколко терористи от Хамас, които се опитвали да го завлекат в тунел, след което терористите били пленени.

- Открити са стотици минни галерии, замаскирани под легла и кухненски шкафове в къщите на цивилното население в Газа, пълни с експлозиви и амуниции, но нито една не е избухнала докато вътре са се намирали войници от Израелската служба по отбрана.
Има и много случаи на ранени войници, при които стават чудеса:

- Млад мъж, който преди по-малко от 2 години се преселил сам в Израел от Англия, за да се запише в армията, бил ранен от експлозия, която го изхвърлила във въздуха. Другите войници го изнесли от бойното поле, след което той бил превозен с трактор до хеликоптера, който го транспортирал до болницата. Там лекарите изпаднали в изумление, когато открили, че парчето шрапнел, попаднало във врата му, се е разминало на милиметри със сънната артерия, югуларната вена и гръбначния стълб. След като остранили шрапнела, войникът имал нужда само от няколко шева.

- Друг войник бил прострелян в гърба, но куршумът минал покрай гръбначния стълб и излязал отпред.

- Млад войник, младоженец, бил в толкова тежко състояние, че лекарите не давали никаква надежда за живота му. Но състоянието му неочаквано се подобрило. Сега той се възстановява и скоро ще се прибере у дома при съпругата си.

Всеки ден продължават да падат бомби, но едновременно с това стават чудеса, за които съобщават дори и по местните новини. Отново и отново чуваме репортерите и наблюдателите да използват думата "нес" (чудо):

- Бомба, насочена срещу 4 жилищни сгради, паднала в канализацията и експлодирала под земята, без да навреди на хората или сградите отгоре.

- Възрастна жена била изненадана от бомба в апартамента си, в резултат на което апартаментът бил напълно срутен, но жената се отървала само с няколко драскотини по глезена.

- Кметът на Бииршева почувствал, че трябва да спре учебните занятия за един ден и по-късно една ракета напълно разрушила празната детска градина.

- Комплексът за стари хора в Нахария бил улучен от бомба и спалните помещения – разрушени, но точно тогава всички били отишли на закуска и никой не пострадал.

- При една от бомбените атаки мъж напуснал колата си заедно със своята дъщеря и миг след като влезли в бомбеното убежище колата била взривена. Ако са се забавили само няколко секунди, и той, и дъщеря му са щели да загинат. В интервю по телевизията мъжът непрекъснато повтарял, че това е чудо.

По време на втората война с Ливан слушахме подобни истории по израелското радио и телевизия, но никой на запад никога не ги чу. В техните новинарски емисии се излъчваше единствено негативната пропаганда на терористите, които целяха да злепоставят Израел и да ни представят като народ от кръвожадни убийци. Всички скърбим за страшните разрушения на градовете в Газа и за ужасяващите човешки трагедии, които се случват там, но отговорността за страданията и смъртта тежи изцяло на съвестта на лидерите на Хамас. Тези заблудени хора мислят, че техният бог, Алах, ще ги дари с победа и затова са започнали битка с истинския Бог на Авраам, Исаак и Яков, която никога няма да спечелят. Ние буквално живеем във времена като тези от Писанията, когато Господ казваше на Елисей всички планове на враговете, докато те не започнаха да се чудят дали няма предател в редиците им.
В нас няма отчаяние, а надежда и ние сме единни в своята решителност и твърдост. Дори родителите на Йони Натанел, убит от приятелски огън, заявиха и думите им бяха цитирани, че техният син е загинал "за освещаване на Божието име" и простиха и благословиха онези, които неволно са стреляли по частта на сина им. Тук, в Израел, има толкова героизъм и кураж, че ти се иска светът да можеше да го види. Но както каза един от нашите журналисти, представителите на медиите оставят мозъците си на летище "Бен Гурион". Те се намират на стотици километри от истинската битка, слагат си защитни жилетки и каски за пред камерите, след което си ги свалят и отиват да пият капучино в близкия ресторант!
За щастие евреите са свикнали да бъдат разбирани погрешно и злословени от останалия свят. На този етап всички разбираме, че имаме работа за вършене и все повече осъзнаваме, че на наша страна стои една по-велика Сила. Ние изпълняваме своето предназначение да бъдем "светлина на народите". Израел си взе поука от провала на войната с Ливан и е добре подготвен да се бори с терористите, които открито заявяват, че искат да ни унищожат. Другите народи са забравили заплахите на Хитлер и как еврейската нация за малко не бе заличена, тъй като никой не искаше да повярва, че той наистина има предвид това, което казва. Противно на тези, които искат да скрият главите си в пясъка, за да бъдат "политически коректни", има две страни в този конфликт - правилна и грешна. Това е битка между тъмнината и светлината. За щастие ние имаме Бог, Който никога не се е бавел да защити Израел от враговете ѝ, когато народът Му е викал към Него за помощ. Останалият свят изпуска чудесата на праведния Бог, Който чува молитвите на смирените и защитава онова, което е Негово.

"Ако Моят народ, който се нарича с Моето име, се смири, моли се и търси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, то тогава Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеря земята му."
II Летописи 7:14

На Тебе, Господи принадлежат силата и милостта;
защото Ти даваш на всекиго според делата му!

Автор:

Д-р Дена Гюнтер

Място: Кириат Ям, Израел

Източник: http://vasilpetrov.org/index.php?id=1642

ЕВРЕЙСКИ КАЛЕНДАР И ПРАЗНИЦИ

2009-02-12T03:17:00.000-08:00

Еврейската година се брои от “сътворението на света". В нулевата година на нашата ера
приетият брой години е 3760. За да научим в коя „еврейска” година сме, трябва да добавим към календарната „световна" година числото 3760. Понеже месеците в еврейския календар са лунни, от 29 или 30 дни, трябва да се навакса закъснение спрямо слънчевата година. Това закъснение от 11 дни годишно се компенсира на всеки З години с един добавъчен месец.

Началото на годината започва с: Рош Ашана, Нова година - рожден ден на сътворението на света, когато всяко създание бива подлагано на съд. „Десетте страшни дни" между Рош Ашана и Йом Кипур символизират силата на разкаянието и на Божието милосърдие.

Йом Кипур („денят на изкуплението", „голямата прошка") е вторият празник : Бог прощава за направените спрямо него грехове, но за греховете към ближния всеки трябва да иска прошка от онзи, пред когото е съгрешил. 24 часа постене. Целият ден се прекарва в молитви, за да се получи прошка и „да бъдеш вписан с доброто" в „книгата на живота", а не с греха в „книгата на смъртта" за следващата година.

Сукот („празник на шатрите"): 7 дни, през които правоверният се храни и спи в шатра, чийто покрив позволява да се вижда небето. Това напомня живота на евреите по време на 40-те години скитничество в пустинята при извеждането им от Египет.

Симхат-Тора („радостта от Тора"): ознаменува дарението на Тора на Моисей. Цикълът на
четенето на Закона приключва в този ден и започва отново същият ден. Свитъците на Тора,
извадени от „Свещения ковчег", се носят през кръста. Празникът се отбелязва с много песни и танци.

Ханука („празникът на освещаването", или „празник на светлините"): чества се чудото на
светлината, която продължава да свети 8 дни вместо един по време на новото освещаване на
Храма през 164г. пр.н.е. Всеки ден в течение на 8 дни се пали допълнителна свещ върху свещник с осем разклонения, снабден с допълнително приспособление за поставяне на „обслужващата" свещ която е предназначена за запалване на останалите.

Пурим („празникът на „жребия"): „жребият", който хвърля Аман, княз на персийския цар
Артаксеркс (V век преди новата ера), за да избере деня на изтребването на всички евреи в
империята, се обръща срещу него благодарение на намесата на Естир. Четене на Книгата Естир в синагогата. Празничен обяд. Подаръци за децата. Карнавал.

Песах („Пасха" = “скокът", който прави Ангелът-унищожител, пощадявайки домовете на
израилтяните): посветен е на освобождението от Бога на еврейския народ, роб в Египет.
Тържествена вечеря, по време на която се чете Хагада (разказ за излизането от Египет).
Задължително се яде мацах (хляб, приготвен без мая, така наречената нафора), хлябът на
„смирението", и се забранява всякакъв друг хляб през осемте дни на празника.

Шевуот („празник на Седмиците", или Петдесетница - 50 дни след Пасха): чества се дарението на Закона (Тора), направено от Бог на Моисей. Нарича се още „празник на даряването на нашата Тора".

Тиша бе Ав („деветият ден от месец Ав"): ден за траур и пости в памет на разрушаването на
двата Храма на Йерусалим (586 г. преди новата ера, 70 г. от новата ера).

От народните празници по-важни са:
- Ту Бишеват (15-ти шеват): „новата година на плодните дръвчета".
- Лаг Баомер (18 ияр): празник на учениците. Прославя също Симеон бар Йохай, предполагаем автор на Зоар, научно съчинение върху езотерическата традиция.